Себумът е една от уникалните съставки, произвеждани от нашата кожа и е част от нейната естествена защита. Себумът предпазва кожата от обезводняване и слънчево изгаряне. Той е перфектната среда за заселването на полезни микроорганизми, но пречи на развитието на вредните микроби. Себумът допринася за специфичния мирис на тялото и ни помага да “разпознаем своята половинка”.
Какво представлява себумът
Себумът е смес от различни мазнини-липиди и се образува в мастните жлези при разпадането на зрелите мастни клетки. Микроорганизмите, населяващи кожата разграждат част от отделените мазнини до по-прости молекули.
Мастните жлези са неравномерно разпределени. Докато в кожата на дланите и стъпалата те почти липсват, в себорейните области на челото, около носа и брадичката, броят им достига до около 900 жлези на квадратен сантиметър. Количеството себум произведено от всяка отделна жлеза е различно.
През пубертета производството на себум нараства до 5 пъти и е по-изразено при мъжете. Мастните жлези стават по-големи с възрастта, но количеството на себума намалява с настъпването на менопаузата.
Хормонална регулация на мастните жлези
Основно, производството на себум е под контрола на мъжките полови хормони-андрогените (тестостерон и др.). Специални ензими в кожата усилват действието на тези хормони върху мастните жлези. Женският полов хормон прогестерон също оказва стимулиращ ефект върху призводството на себум. Естрогените, от своя страна подтискат узряването на мастните клетки и продукцията на себум.
Влошаването на себореята и акнето пременструално се дължи на високите нива на прогестерона, а подобряването им следменструално се обяснява с покачване нивата на естрогените.
Количеството на себума може да се промени при заболявания на надбъбреците, тестисите и яйчниците. То намалява при гладуване и паркинсонова болест. Контрацептивите, съдържащи естрогени и ретиноидите намаляват секрецията на себум и променят неговия състав. От своя страна, тестостеронът и левоноргестрелът я увеличават.
Промени в себумната секреция
Балансираното производство на себум покрива физиологичните нужди на кожата и придава здрав и естетичен вид. Всяко отклонение, под формата на дефицит или свръхпроизводство води не само до козметични, но и дерматологични проблеми.
При дефицит на себум кожата става чувствителна и податлива на инфекции. Тя е суха, зачервена и се лющи.
Засилената активност на мастните жлези се нарича себорея и води до прекомерно омазняване на кожата. Кожата със себорея изглежда лъскава и зачервена, покрита с мазни люспички. Понякога може да е комбинирана с разширени пори. Мазната кожа е естетически неатрактивна. Дори гримът се нанася трудно върху нея и може да се наслои или разтече. Неслучайно я наричаме “проблемна”, поради склонността към поява на себореен дерматит или акне.
Как да се справим със себореята?
Грижата за мазната и проблемна кожа е предизвикателство, но не и мисия- невъзможна. С използването на подходяща козметика и правилно изградена рутина кожата може да добие мечтания матов ефект и да “заблести” по нов начин.
1. Първа и най-важна стъпка е почистването, което трябва да е съобразено с особеностите на мазната кожа.
Почистването на мазната кожа не бива да се подценява. Регулярното почистване премахва излишъка от себум и подтиска прекомерното развитие на микроорганизмите, чиито отпадни продукти предизвикват възпаление под формата на акне, себореен дерматит и пърхот. Ежедневното измиване стимулира естествените процеси на десквамация. С почистването на кожата се премахват запушалките от окислен себум и кератин в порите, подобрява се отделянето на себум на повърхността и се предотвратява разширяването им. Чистата кожа е необходимо условие за пълноценно въздействие и по-изразен ефект на специалните съставки от козметиката.
Мазната кожа трябва да се почиства два пъти дневно с хладка вода и специални измивни средства. Употребата на твърде агресивни скрабове, детергенти и сапуни променят РН на кожата, изсушават я, активират възпалителните процеси и допълнително нарушават функциите на мастните жлези. Подходящи за мазната кожа са измивни средства средства под формата на гелове, пяна, мицеларна вода.
2. Активна хидратация
Поддържането на правилно съотношение между хидратация и производство на себум е една от характеристиките на добре функциониращата кожа. Въпреки повишеното количество себум, мазната кожа има небалансиран липиден състав, което отслабва хидролипидния филм на кожата и повишава загубата на вода. Мазната кожа е склонна към дехидратация, която свръхпроизводството на себум не може да компенсира. Ключът към правилната хидратация на мазната кожа е да се използват овлажняващи средства на водна основа с по-олекотена формула, които не добавят допълнителни мазнини. Избираме продукти, които са натурални и некомедогенни. Осигуряването на адекватна хидратация нормализира себумната секреция и омазняването.
3. Антиоксидантна защита
Смята се, че заради изразените окислителни процеси в себума, притежателите на мазна кожа са подложени на повишен оксидативен стрес с бързо изчерпване на антиоксидантната защита. В кожата на себорейните области се създава безкислородна среда, в която бактериите, причиняващи акне процъфтяват. Тези процеси създават условия за възпаление и образуване на комедони. При себореен дерматит и акне често се установява дефицит на антиоксидантна активност. С изразен благотворен ефект при проблемна кожа са антиоксиданти като витамини С и Е, полифеноли, каротеноиди, цинк и селен. Много от тези антиоксиданти можем да получим с храната и козметиката.
4. Анти-ейдж грижа
Широко разпространено е мнението, че мазната кожа старее много по-бавно. Тя се характеризира с по-плътна дерма, себумната секреция намалява по-късно и белезите на остаряване не са толкова видими. Истината е, че няма разлика в темповете на стареене, сравнено с другите типове кожа. Адекватната и своевременна анти-ейдж грижа е ключова и за притежателите на мазна кожа.
5. Слънцезащита
Скваленът, една от съставките на себума е сред първите молекули атакувани от ултравиолетовите лъчи. Под тяхно въздействие се образува сквален-пероксид, който засилва възпалителните процеси, участва в образуването на комедони и стимулира мастните жлези. Себумът доставя на повърхността на кожата мастноразтворимите антиоксиданти витамин Е и коензим Q10, които са естествена защита срещу тези радикали. Тъй-като тяхното количество бързо се изчерпва, допълнителната слънцезащита е задължителна и при хората с мазна кожа.
6. Балансирана диета
Научно доказано е, че диетата играе ключова роля по отношение на себумната секреция. Както съставът, така и количеството на храната влияят на композицията и количеството на себума. Храната, богатата на въглехидрати и тази с висок гликемичен индекс, млякото и млечните продукти засилват мастната секреция и повлияват негативно състава на себума. Редуцирането на калориите може да намали себумната продукция до 40%. Пълноценната диета ни помага да получим безопасна доза антиоксиданти и да подкрепим по естествен начин антиоксидантните системи в кожата.
7. Избор на макиаж и козметика
Правилният избор на декоративна козметика е от съществено значение за притежателите на мазна и проблемна кожа. Важно е тези средства да не съдържат комедогенни и оклузивни съставки, да не взаимодействат с излишъка от себум, да не запушват порите, да имат олекотена формула и натурален състав. Гримът трябва да се отстранява с лекота и никога да не се оставя върху кожата през нощта. Редовното измиване на четките и гъбите за гримиране отстранява полепналите мазнини и мъртви клетки и предотвратява размножаването на бактерии.
Очаквай в следващата част на статията подбрана козметична рутина за мазна, проблемна кожа според възрастта.
Използвана литература:
1. Pappas A. Epidermal surface lipids. Dermatoendocrinol. 2009;1(2):72-6.
https://doi.org/10.4161/derm.1.2.7811. PMID:20224687
2. DahlhoffM,CameraE,Sch€aferM,EmrichD,Rieth- macher D, Foster A, Paus R, Schneider MR. Sebaceous lipids are essential for water repulsion, protection against UVB-induced apoptosis and ocular integrity in mice. Dev Camb Engl. 2016;143(10):1823-31.
3. Drake DR, Brogden KA, Dawson DV, Wertz PW. The- matic review series: Skin lipids. Antimicrobial lipids at the skin surface. J Lipid Res. 2008;49(1):4-11. https://doi. org/10.1194/jlr.R700016-JLR200. PMID:17906220
4. Nagy I, Pivarcsi A, Kis K, Koreck A, Bodai L, McDowell A, Seltmann H, Patrick S, Zouboulis CC, Kem eny L. Pro- pionibacterium acnes and lipopolysaccharide induce the expression of antimicrobial peptides and proinflamma- tory cytokines/chemokines in human sebocytes. Microbes Infect. 2006;8(8):2195-205. https://doi.org/ 10.1016/j.micinf.2006.04.001. PMID:16797202
5. Szöllősi, Attila G et al. “Recent advances in the endocrinology of the sebaceous gland.” Dermato-endocrinology vol. 9,1 e1361576. 23 Jan. 2018, doi:10.1080/19381980.2017.1361576
6. Sakuma, Thais H.; Maibach, Howard I. (2012). Oily Skin: An Overview. Skin Pharmacology and Physiology, 25(5), 227–235. doi:10.1159/000338978
7. Abramovits, William; Gonzalez-Serva, Aldo (2000). Sebum, Cosmetics, And Skin Care. , 18(4), 617–620. doi:10.1016/S0733-8635(05)70212-6
8. Ezerskaia, Anna et al. “High sensitivity optical measurement of skin gloss.” Biomedical optics express vol. 8,9 3981-3992. 7 Aug. 2017, doi:10.1364/BOE.8.003981
9. Tochio T, Tanaka H, Nakata S, Ikeno H. Accumulation of lipid peroxide in the content of comedones may be involved in the progression of comedogenesis and inflammatory changes in comedones. J Cosmet Dermatol. 2009 Jun;8(2):152-8. doi: 10.1111/j.1473-2165.2009.00437.x. PMID: 19527342.
10. Ottaviani, Monica et al. “Lipid mediators in acne.” Mediators of inflammation vol. 2010 (2010): 858176. doi:10.1155/2010/858176
11. de Melo, M. O.; Maia Campos, P. M. B. G. (2018). Characterization of oily mature skin by biophysical and skin imaging techniques. Skin Research and Technology, (), –. doi:10.1111/srt.12441