„Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонов тарт с меренг“, ревю от Бела Чолакова

„Човек не може да контролира всичко в живота си, но поне може да избере какъв да бъде вкусът му“ – това е мотото на романа „Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонов тарт с меренг“ от Шарлот Леман. Бих определила тази книга като свежа и забавна, въпреки че е за кризата на една жена на 43 години.

Клеманс е стандартна героиня – добра домакиня и майка, отдадена на работата, но и на съпруга си. Търпи работохолизма му и факта, че на нейния рожден ден той предпочита да отидат при майка му на вечеря, вместо някъде само двамата. И дори това, че за празника й подарява блендер. Свекървата е още по-оригинална – подарява на снаха си чехли тип моп за под, за да чисти по-лесно. И Клеманс търпи всичко това. А на всичкото отгоре търпи и ужасния си шеф, който я експлоатира за какво ли не.

Единствената й утеха е сладкарството и тя експериментира с всякакви рецепти. Именно във форум за сладкарство е срещнала и най-близките си приятелки, които са нейната подкрепа.

Не стига, че тя прави компромиси за почти всичко, или може би именно заради това, животът й поднася още една неприятна изненада – мъжът й я напуска заради много по-млада жена. А на всичкото отгоре той решава да продаде апартамента им, който е убежището и любимото място за успокоение на Клеманс. И докато намери купувач и сделката мине остава да живее при нея като на хотел.

Клеманс направо е притисната до стената и ще трябва да действа. Защото не може повече да търпи всички да я мачкат. И наистина доказва, че тихите води са най-дълбоки.

Хареса ми героинята Клеманс. И то не само защото и тя като мен слуша Жан-Жак Голдман, докато чисти с прахосмукачка. Хареса ми, защото намира сили в себе си да се преоткрие, че се научи да отстоява себе си, че осъзна, че да си малко лош понякога не е никак лошо.
Много жени са възпитавани, че трябва да са добри – съпруги, майки, колежки, приятелки и никога не си дават възможност да кажат „не“, да отвърнат на някоя обида, да покажат нокти. Време е да напуснем ролите на добрите момичета и да бъдем себе си. Затова и тази книга ми хареса. Защото ни учи точно на това.

Авторката Шарлот Леман споделя: „Започнах да пиша след щастливо стечение на обстоятелствата, което обобщава и философията ми за живота. Когато през 2017 г. напуснах родината си, отчасти изгубена и без познатите ми ориентири, писането се превърна в необходимост за мен. Дълбоко вярвам, че нищо не е предначертано за нас и че трябва да се вслушваме във вътрешния си глас и да се осмелим да му се доверяваме… дори когато животът ни поднася лимони по пътя.“

Напълно подкрепям тази нейна философия за живота. И аз вярвам, че винаги трябва да слушаме вътрешния си глас и да му се доверяваме. Понякога е трудно да разберем кой е нашият истински автентичен вътрешен глас и кои са гласовете на нашите родители, на обществото и на изискванията към нас. Но когато човек се научи да долавя автентичния си вътрешен глас, приемането на живота е по-лесно. А когато приемем нещата, които не можем да променим, по-лесно се наслаждаваме на живота по принцип. Защото винаги има изпитания по пътя, винаги ни се поднасят лимони, но от нас зависи какво да направим с тях. И наистина човек не може да контролира всичко в живота си, но поне може да избере какъв да бъде вкусът му.