„Тя можеше да предвиди всяка дума от речта на Сол в Тронната зала. Откакто заживяха на острова, той не спираше да говори за греховете и тяхното опрощение. Приличаше повече на проповедник, отколкото на психотерапевт. Но не беше ли тя тази, която заяви на запознанството им по време на нощния патрул – „Мисля, че вие, терапевтите, сте новите свещеници. Свързвате човека с неговата душа.“ Тогава Сол я погледна с изненада. Дали не беше открехнала вратата, зад която се озоваха на този остров, и Сол, в ролята на цар жрец, се луташе между реалността и фантазията“.

Това е откъс от книгата „Малки грехове“ на Паулина Георгиева. В нея авторката ни кани на един модерен „ритрийт“ в „Двореца на невинността“. Колко примамливо звучи! Място, където бързо – само за седем дни – да се избавим от „малките си грехове“. Звучи почти невъзможно, но много изкушаващо за съвременните хора, които нямат време за нищо – нито да си почиват, нито да живеят наистина, нито да се разкаят искрено за греховете си. Имат време обаче да отглеждат тези свои малки грехове: любов към алкохола, уклон към антидепресантите, прекалени амбиции, изневери, самонадеяност. Може би в днешния забързан свят човек живее именно чрез своите малки грехове. Без тях не би могъл да оцелее в тази трескава реалност. Но за съжаление малките грехове са тези, които рано или късно обръщат живота.

Така се случва и с героите на книгата. Една италианка, една българка, един швед, двама евреи, един грък – поредица от случайности ги превръща в група приятели, които заедно отсядат в луксозен ритрийт център на остров Крит, известен с това, че лекува „малките“ грехове на съвременните хора. С различна религия, произход, вярвания, амбиции и цели, те се оказват силно свързани чрез своите тайни, любовни авантюри, травми от миналото и най-вече – чрез своите грехове. И въпреки че всеки носи различен грях, по някакъв необясним начин животът на всеки един от тях сякаш е парче от едно счупено огледало. Огледало на болното ни общество.

Признаването на техните уж малки грехове, ще преобърне живота им и ще накара всеки един от тях да се изправи срещу своите травми, убеждения и страхове. На едни това ще донесе опрощение и щастие, на други – болка, а на трети – просто осъзнаване за пропуснатите възможности.
В тази книга интригата се заплита с множество философски разсъждения за живота, със силни психологически заключения и с много исторически и литературни препратки. Интелигентно написана, с изчистен стил, с ценна информация по история и митология, тази книга е много повече от криминален роман. Това е роман изследване на човешката душа, на човешките слабости и изкушения. Авторката разнищва какво стои зад обществено приемливите маски, какво се крие зад привидния успех и блясък, какво стои дълбоко в душата и показва ясно, че всеки един човек носи своите малки грехове.

Вярвам, че всеки читател ще се разпознае в някоя от слабостите. Мен ме връхлетя и сякаш зашлеви заключението, че един от опасните човешки грехове е да пренебрегнеш призванието си, да не се отдадеш на таланта си, да не му отделяш времето и усилията си. Припознах се в него и малко се изплаших. Че може би не отделям достатъчно време на това, което считам за свое призвание. На пръв поглед не бих си помислила, че е грях, но всъщност е. Благодаря на авторката за това важно за мен прозрение.

Паулина Георгиева ни води на едно изключително интересно пътешествие, в което ни предизвиква да се вгледаме в своята душа и да се осмелим да видим къде е нашата слабост, къде е нашата болка, къде е нашият грях. Защото осъзнаването всъщност е най-трудната и най-голямата крачка към опрощението и изцелението.

Като любител на старогръцката митология още повече се насладих на „Малки грехове“, тъй като кулминацията на действието се развива на остров Крит и се проследява отражението на древногръцките митове и легенди върху нашето съвременно общество. Два свята, които на пръв поглед са толкова различни, а всъщност са толкова близки, когато стане дума за грехове и падения.

А като човек, който страстно се интересува от психология, нямаше как да не оценя детайлното изследване на травмите и как те се отразяват върху живота на всеки един от героите. Травми, които едни потискат с алкохол или хапчета, а други – съумяват да превръщат в източник на вдъхновение за изкуство.

Допаднаха ми някои намигвания от авторката – героинята с име на грешница се оказа най-невинна и извърши греха, който читателят не би очаквал на пръв поглед. Романът ме накара да се замисля и за грехове като изневярата, която понякога се оказва по-тежка, извършена само в сърцето. Замислих се и за нездравата сила, с която понякога най-тежките травми обвързват хората – трайно, но разрушаващо.
Много въпроси събуди този роман, много провокации открих сред страниците, много ме накара да разсъждавам – за слабостта и силата да си човек; за това, че всеки от нас има своите страсти и грехове; за това, че съществуването ни всъщност е несигурно като замръзнало езеро и може да пропаднем във всеки един миг.

Този роман е изключително ценен, ако читателят се реши да е искрен със себе си и ако си позволи да се открие сред страниците. Наистина, може и да се изплаши, но може и да тръгне към една среща със своите малки грехове и своите страсти. А ако ги опознае и опитоми, тогава ще е в състояние да живее много по-смислено и с много повече пътеки към щастието.

Паулина Георгиева е позната като автор на романа „Симулацията“ (Книгомания, 2022). Известна е също с разкази, публикувани в медии и отличени с литературни награди. Текстовете й разказват увлекателно съвременни истории, надскочили локалното. Те изследват невидимите страни на човешката природа и ситуациите, които преобръщат живота.

Носител е на Голямата награда на V националeн литературен конкурс „Атанас Липчев“ (2019), както и на Специалната награда на литературния конкурс „Кутия с неизпратени писма“, организиран от Клуба на дейците на културата „Нов живец“ – Атина (2019).
Възпитаник е на НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“, магистър по история към СУ „Св. Климент Охридски“. Водещ обучител е в Международната програма за обучения на лидери с помощта на коне HorseDream. Стипендиант е на Фондация „Елизабет Костова“ в Созополските семинари по творческо писане през 2023 г. По професия е хедхънтър.