„Моите сънища“ от Ефи Лада не е просто книга, а произведение на изкуството. Текст, илюстрации, печат – всичко е толкова изпипано и великолепно. Това издание наистина потапя читателя в друг свят – свят на ефирност и красота; свят, където очертанията на реалността и въображението се размиват. Точно като в сънищата, читателят потъва сред страниците, за да се отправи на едно чудно пътешествие.

Пътешествие към подсъзнанието, към очакването, към мекотата на завивките, но и към понякога по-тъжните и носталгични сънища. Но по този път авторката ни води накрая към един сън, пробуждащ светлината и приключващ в утрото на надеждата. Текстът е почти поезия, а илюстрациите са изключителни.

По принцип съм специалист по текстовете, а за илюстрации мога да изразявам единствено как ми въздействат. Тези на Ефи Лада ме карат да мечтая, да се вълнувам, да имам желанието наистина да вляза в световете, които тя създава.
Ефи Лада е родена в село в Западен Пелопонес, Гърция. Илюстрирала е над 130 книги. Нейни творби са публикувани на италиански, френски, английски, фламандски, корейски, румънски, турски, хърватски, руски и китайски. Номинирана е за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ и за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“.

„Всяка нощ сънищата ме обгръщат.
Опитвам да остана будна, за да видя откъде идват,
но винаги се унасям…“

В свое интервю за Writers&Artists Ефи Лада споделя: „Открих рисуването – както повечето деца – в първите години в училище. С течение на времето трупах една след друга безкрайни тетрадки с безброй рисунки, винаги опитвайки се да предам собствената си интерпретация на реалността. Започнах да гледам на нещата около себе си по-отблизо и по-дълбоко – дълго помнех чувства, образи и миризми. Едва по-късно в живота ми започна обучението ми по рисуване. Имах късмета да попадна в школата на известен гръцки художник.“

Авторката споделя, че раждането на дъщерите й много я променя и признава, че двете момичета са я научили много, както за живота, така и за рисуването: „Може би дъщерите ми ме научиха на много повече неща, отколкото аз тях. Те непрекъснато ми напомнят как да подхождам към всичко с чистотата на дете. Когато бяха по-малки и играехме заедно, първо измисляхме истории, а след това ги рисувахме. Така започна моето пътуване в света на илюстрацията. Днес моите момичета са големи и аз винаги споделям идеите си с тях и приемам съветите им.“

„Понякога бродя
из селски градини
с фенер в ръка. И търся истории,
скрити в корените на старите дървета.“

Ефи споделя, че винаги се е вдъхновявала от Вермеер, Ван Гог, Рембранд и до днес не спира да изучава големите майстори, защото вярва, че наследството им е безкрайно ценно. Признава, че за нея писането и илюстрирането на книги не е просто работа, а е създаване на собствена реалност, в която тя прекарва голяма част от времето си: „Този тип работа се характеризира със самота, припомняне и преследване на информация. Прекарвам много часове с моите въображаеми герои. А понякога някакъв образ се загнездва в съзнанието ми и сякаш ме преследва. Една от моите героини ме посещаваше нощ след нощ в сънищата ми, изисквайки пищни, цветни рокли, които в крайна сметка й нарисувах.“

„Някои сънища пък
носят шума на морето.
Шепнат ми приказки
или тананикат мелодии от далечни страни.“

Художничката и писателка разкрива: „Има моменти, когато неочаквано в съзнанието ми изплуват образи, без история или име… силни образи, които изискват упорита работа от мен, за да им намеря място в една история, за да ги направя истински. Сякаш героите ме водят в свой собствен свят, първоначално непознат за мен. Стъпка по стъпка откривам техния свят в усилията си да създам място за тях, да ги извадя от тяхната анонимност, да им дам форма. Чувствам се тясно свързана с моите герои. Те са повече от реални за мен. Между въображението и реалността съществува много тънка граница и понякога ми е нужен самоконтрол, за да балансирам между двете.“