Вярвам, че хората имат „сродни души“ – не просто един човек, който да е тяхната половинка, а личности, с които живота ги среща понякога уж случайно, но ги обвързва завинаги. Вярвам и че в някои случаи най-неочакваните приятели могат да изиграят най-важната роля в живота ни. „Брилянтни създания“ от Шелби ван Пелт е книга именно за сродните души. Макар че в нея приятелят е абсолютно неочакван.

Любезната и дребничка пенсионерка Тоува Съливан намира своята подкрепа в един гигантски тихоокеански октопод – любим „екземпляр“ на общинския аквариум на крайбрежното градче Сауъл Бей. Марсел наистина е необикновен и е много повече от просто „експонат“. Той знае и умее далеч повече, отколкото някой подозира, но при никакви обстоятелства не би си и помръднал пипалото в помощ на човеците похитители. Когато Тоува започва работа в аквариума обаче съдбата и на човека, и на октопода се променят. Те стават приятели. По един изключително нестандартен, но толкова искрен начин.

Колкото и сюжетът да звучи странен на пръв поглед, „Брилянтни създания“ е завладяваща книга, която грабва сърцето на читателя. Това е книга за живота с цялата му палитра от преживявания и емоции – радост, обич, топлина, но и загуба, тъга, самота. Тази чудна история ни напомня, че всеки един е специален и че всеки един има своите премеждия и трудности. Но и че именно преодоляването им ни кара да израстваме и да ставаме не просто по-силни, но и повече в мир със себе си. Тази история ни напомня също, че и в най-трудните моменти, може да дойде помощ и то от съвсем неочаквани места. Защото това в крайна сметка е книга за приятелството – едно от най-големите чудеса на този свят. Приятелската подкрепа, която може да те извади от тъмнината, да ти помогне да вървиш напред и да намериш щастието дори в най-дребните неща.

Романът е дебютен за Шелби ван Пелт и предвещава голямо литературно бъдеще на авторката. „Брилянтни създания“ е обявена за бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и за „книга на годината на „Амазон“.

Читателите го сравнят с романите на Фредерик Бакман. Наистина книгата като емоционалност напомня произведенията на Бакман. Може би защото авторката е с шведски корени и предава една особена северна чувствителност на героите си. Самата тя признава, че Тоува много прилича на нейната баба Ана, която й е предала шведските традиции и култура.

За романа авторката прави различни проучвания върху октоподите и тяхната наистина „брилянтна интелигентност“. Благодарение на книгата на Сай Монтгомъри „Душата на октопода“ тя се убеждава, че октоподите са един от най- удивителните същества на нашата планета и в някои отношения са много по-интелигентни от хората. Изключително интересно е да надникнем в техния необикновен и възхитителен свят.

Тази книга искрено ме развълнува, донесе ми спокойствие и ме накара да се замисля за много неща. Да се запитам за истински стойностните неща в живота, за малките радости, за искрените приятелства и за възможността всичко в живота да се обърне за миг – и то не само в негативна посока, но и в позитивна. Една среща, едно решение, един приятел – всичко може да ни отведе до чудни моменти, за които дори и не сме мечтали. Благодаря на Шелби ван Пелт за брилянтното изживяване.