Обожавам детски книги. Особено такива, които носят топлина и радост и на порасналите читатели. „Чин Чин“ е точно такава. Тя е дело на българската писателка и художничка Нуша Роянова. Илюстрациите са нестандартни, съчетание от графика и живопис. А историята ни води на чудно приключение. Авторката е измислила две чудни същества – армазилът Гонзалес – голям, тромав и сив и чинталчето Чин Чин – весело, засмяно, пълно с енергия. Гонзалес живее в студени и мрачни планини, а Чич Чин в слънчева, изпъстрена с цветя и пеперуди долина. Тези два свята изглеждат напълно противоположни, но всъщност не могат един без друг. Защото без тъмнината, няма светлина, както и без нощта, няма ден. Така и Гонзалес и Чин Чин неизбежно се срещат и вместо война на противоположности, избликва обич. Дали Чин Чин ще помогне на Гонзалес да се сбогува с тъгата, със самотата и сивотата?
Авторката Нуша Роянова води читателя не само на едно пътешествие в измислена страна, а на пътешествие навътре в себе си. Защото това не е просто приказна история, а е история за светлината, която всеки от нас носи, за доброто, което можем да даряваме на другите, за обичта, с която да направим света около нас малко по-светъл, малко по-топъл.
В „Чин Чин“ се противопоставят топлина и студ, тъмнина и ярко слънце, самота и приятелство. Забележително е колко силно е онова вътрешно желание и убеждение на Чин Чин, което го тласка към приключения. Този герой учи на смелост, на вяра, на позитивен поглед към ситуацията.
Важен е и образът на Гонзалес – по-самотен и по-затворен, в него се припознават по-срамежливите читатели. Описан като студен и малко мрачен, дори той съумява да открие светлината и топлината, които носи в себе си. Защото всеки от нас ги носи и понякога има нужда просто от един добър приятел, за да ги открие. А „Чин чин“ е книга и за смелостта, и за топлината, и за приключенията, но преди всичко това е книга за приятелството и за неговата безкрайна сила; сила, която може да ни накара дори да полетим.“
Споделям ви любимият си цитат от нея: „Когато послушаш огънчето в себе си, когато тръгнеш на път, за да намериш някого, когото непременно трябва да срещнеш, когато му помагаш, когато събуждаш обич, когато изграждаш приятелство, то цялата Вселена ти изпраща подаръци. И то най-различни – праща ти сила, смелост, мъдрост, радост, и то толкова много, че направо можеш да полетиш. Можеш да сбъдваш мечтите си, можеш да споделяш радостите си, можеш да сътворяваш песни, стихове, музика, да рисуваш, да танцуваш и да помагаш на свой ред на някого, който се нуждае от теб!“
Авторката споделя в свое интервю за Impressio: „Във всяка моя книга следвам вдъхновението, което получавам от различните текстове, затова и стиловете ми на илюстриране са различни. В „Чин Чин“ има и графика, и живопис. Графичните рисунки са вдъхновени от характера на Гонзалес, който живее сред мрачните и студени планински склонове. Интересното е, че в същото време, докато рисувах и пишех, се намирах в планината Шамони. Тогава връх Монблан се промъкна между думите и илюстрациите, настани се трайно в графиките, като остана завинаги там. Така се случи и с други природни дадености, каквито са Побитите камъни. Те се превъплътиха във великаните, които се привиждат на чинталчето в планината. Оказа се много вълнуващо изживяване. Цветните, носещи светлина илюстрации, са вдъхновени от характера и светогледа на Чин Чин. Вярвам, че и графиката, и живописта ще въздействат на децата и родителите, като ще пробудят още повече любопитството им към красотата на природата.“
Нуша Роянова е родена през 1969 г. в София. Живее, учи, работи, рисува и пише в различни градове в България и в САЩ. Автор и илюстратор е на поредицата за кученцето Джак, котката Ема и тяхната господарка – деветгодишната Вики. Това са книги по истински събития: и тримата замесени са нейните реално съществуващи домашни любимци! Освен това и на „Жабчето Жо” – историята на жабчето, което на пръв поглед си има всичко – къща, работа, приятели…но си няма „НЕЩОТО” в живота, затова тръгва да го търси. Както и на „А, защо не?” – история, в която се сбъдват мечти, дори и най-щурите: например мечтата на един докер да танцува. В момента Нуша Роянова живее във Варна със съпруга си, който е музикант, порасналата Вики и порасналите котка и куче.