„Отвори сърцето си“ от Аджан Брам е книга за добротата, смирението, мъдростта, любовта, съзерцанието. Тя обединява различни будистки истории, които ни карат да се замислим за живота, за смисъла му и как можем да сме щастливи от най-малкото. Историите са прекрасно лекарство за днешния забързан ритъм, начин да избягаме поне за миг от вечния контрол и безкрайност от ангажименти. Семпли, кратки и съвсем достъпни, те ни насърчават да спрем за миг и да се порадваме без причина.

Някои разсмиват, други разплакват, а трети ни предизвикват да си дадем сметка колко ограничен е светогледът ни понякога. Защото забързани в ежедневието, ние забравяне, че нямаме контрол над всичко, че сме само една прашинка в света, че всеки миг е дар. Будистките приказки за щастие ни карат да се смирим, да осъзнаем чудото на живота и да изпитваме благодарност.

Аджан Брам е световноизвестен будистки монах, който е звезда в социалните мрежи. Негови лекции и водени медитации се излъчват на живот в youtubе, а най-популярните са с почти сто хиляди гледания. Той проповядва за опростен живот, за отърсване от стреса, за оценяване на малките радости в живота.

Самият той има много интересен път. Ражда се в Лондон не в семейство на будисти и интересът му към тази религия се проявява, когато е тийнейджър. Още тогава мечтае да се отдаде изцяло на будизма. Все пак под натиска на обществото той завършва стандартно образование и следва теоретична физика в „Кеймбридж”. Но след година работа по специалността, решава категорично, че истинското му призвание е будизма и заминава за Тайланд, където става монах. Посвещава целия си живот на будизма и участва в изграждането на манастир в Австралия. Днес е настоятел на будисткия манастир „Бодхиняна” и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия.

В „Отвори сърцето си“ той събира различни истории, с които иска да ни предизвика да си спомним, че животът не е просто трупане на пари или успехи, на завоевания и титли, а е едно вълнуващо и емоционално пътешествие, което трябва да бъде оценено във всеки един миг. Брам говори за надеждата, за прошката, за обичта към себе си, за възможността да не се ядосваме за глупости, за умението да не забравяме, че всеки човек има свой, различен път. Обръща внимание на страданието и смисъла от него, на преодоляване на тъгата и превъзмогването на страха.
Този сборник е ценен източник на мъдрост и просветление. И може да бъде препрочитан винаги в трудни моменти или в моменти на радост. Тъй като историите не са свързани една с друга, може да бъде четен и произволно. Отваряте на дадена страница и историята е посланието за дадения ден.

Нека споделя с вас кратък откъс от една от любимите ми притчи от тази книга: „Защо в нашата култура винаги жертваме себе си заради другите и това се счита за добро? Защо сме по-взискателни, критични и склонни да наказваме себе си, отколкото всеки друг? Причината винаги е една и съща: все още не сме се научили да обичаме себе си. Ако смятате, че е трудно да кажете на друг човек: „Сърцето ми е отворено за теб – каквото и да направиш“, то е нищо в сравнение с трудността, пред която ще се изправите, когато трябва да кажете: „Аз. Аз съм този, с когото живея, откакто се помня. Аз самият. Вратата на сърцето ми е отворена и за мен самия. За всичко, което съм, каквото и да съм направил. Влез“.

Това имам предвид, когато казвам да обичаме себе си – нарича се прошка. Да прекрачим прага на затвора, изграден от чувството за вина, и да бъдем свободни; да бъдем в мир със себе си. И ако наистина намерим смелостта да си кажем тези думи искрено, в своя съкровен вътрешен свят, ще се устремим нагоре, а не надолу, докосвайки чистата любов. Един ден всеки от нас ще трябва да си каже тези думи или други подобни честно и без преструвки. Тогава ще се почувстваме така, сякаш част от нас, която е била отхвърлена и оставена да живее на студа ужасно дълго, се е прибрала у дома. Ще се почувстваме цялостни и свободни да бъдем щастливи. Само когато обикнем себе си по такъв начин, ще разберем какво значи да обичаш истински друг човек – ни повече, ни по-малко.

И запомнете, моля ви: не е нужно да сте съвършени, да сте безупречни, за да си дадете тази любов. Не чакайте съвършенството, то никога не идва. Трябва да отворим сърцето си за себе си – каквото и да сме направили. Когато го отворим, ще бъдем съвършени.“