„Татко“ е една от най-нежните книги. Тя носи смисъл, радост, утеха и безкрайно много емоции. Посветена е на силната и неповторима обич, която бащата дарява. И именно заради това е толкова важна – защото неговата роля понякога се пренебрегва или забравя, защото понякога не му се отстъпва достатъчно място, защото на неговата нежност понякога не се дава поле на изява. А ролята на бащата съвсем не е единствено да възпитава, да се кара, да е строгият, да учи на смелост и на устойчивост. Татко също може да е нежен, раним, обичащ, глезещ. Първият образ на мъжествеността. Именно заради това е и толкова важно той да може да я покаже в истинската й пълнота – със силата, но и с нежността.

Дуото Елен Делфорж като автор на поетичните текстове и Кантен Гребан като автор на неповторимите илюстрации е познато с „Мама“ и „Любов“. И в „Татко“ те отново доказват, че създават не просто книги, а произведения на изкуството. Както „Мама“ и „Любов“, „Татко“ е същинска съкровищница, в която поезия, философия и литература се сливат в едно.

Текстовете са истории, размисли, почти стихове. Някои романтични, други – тъжни, трети – мъдри. Всичките обаче са затрогващи. Заедно създават пъзел от мигове: бащата, който очаква бебето да се роди, таткото, който приспива своето мъниче, мъжът, който възпитава сина си, родителят, който обича безкрайно, този, който омъжва вече порасналата си дъщеря, онзи, който осъзнава, че най-важната роля понякога е просто да оставим детето да разпери собствените си криле.

Но освен истории от името на бащите присъстват и истории от децата: дъщерята, за която бащата е пристан, подкрепа и пример; синът, който пази всеки свиден спомен от моментите, които е прекарал с баща си. Отблясъци от детството, които ни топлят, когато вече сме пораснали.
„Татко“ е книга, която няма как да не развълнува – тя кара читателите да изпитат умиление, да въздишат с разбиране, да пролеят някоя скъпа сълза, да си припомнят момент от детството, да се припознаят в някой от героите.

Авторите наистина са вложили сърцата си в този великолепен проект. Кантен Гребан го посвещава на трите си дъщери, а Елен Делфорж на своя баща – нейният герой „с най-нежната усмивка“. Затова и тази книга е толкова лична, толкова истинска, толкова докосваща всеки един читател. Тя е прекрасен подарък за бащите, но и четиво за синовете и дъщерите, които искат да отдадат мисли на връзката със своя баща, дори и той да не е вече до тях. Тази книга е обич, която да дадем на своя татко или на самите себе си, за да съхраним спомена за него.

Трудно се пишат такива книги – поетични и разкриващи сърцето на автора, защото, ако човек не е честен, читателят веднага ще усети фалша. За щастие в „Татко“ обичта е искрена и всеки намира по нещо за себе си – спомен, копнеж, мечта.

Това е изключително ценна книга, защото тя отдава нужното внимание на едни от най-важните герои в нашия свят – бащите. Те водят битки всеки ден и носят понякога невидими, но безценни победи. Тяхното присъствие и роля са толкова важни и толкова необходими. Затова е важно да им благодарим, че са тук, че съществуват, че ни обичат – дори и ако вече съществуват само в сърцата ни.

„Мислех, че ролята на бащата е…
да те закрилям.
Да те държа за ръка,
докато правиш първите си стъпки.
Да те науча как да връзваш връзките на обувките си,
как да подреждаш стаята си, как да избягваш опасните хора,
как да изхвърляш боклука, как да пресичаш улицата…
Да ти повтарям, че 6 по 8 прави 48.
Да те подкрепям, да те хваля, но и да те мъмря по малко,
да ти шепна: „Обичам те!“,
да те гушкам, но и понякога да ти се карам,
да те храня, да те реша, да те разхождам,
да те водя и да те прибирам,
да се грижа за теб, да те успокоявам,
да ти поставям граници,
но и да уважавам твоите избори…
Да ти разказвам за звездите и откъде идват бебетата…
Да съм до теб, да съм отдаден и готов да те изслушам.
Мислех, че всичко съм разбрал.
Но дали наистина е така?
Моята най-важна роля е
да те оставя сама да разпериш криле“