Много харесвам книги, които ни разкриват тайни на различни народи за постигане на щастие и намиране на смисъл. Писала съм преди за „География на блаженството“, в която Ерик Уайнър предприема една чудна обиколка в търсене на благополучие. Изключително ми допаднаха и “Малък наръчник по хюга” от Майк Викинг, разкриваща тайната на датчаните за щастлив живот, както и „Сису: финландският начин за постигане на щастие, хармония, жизненост и благополучие“ от Катя Панцар. Затова и побързах да прочета „Корейска книга на щастието“ от Барбара Дж. Зитуър още в първите дни, щом излезе на български.

Книгата е описвана като „наръчник за радостта, силата на духа и изкуството да даваш, на които ни учат южнокорейците“. И наистина ни води на едно вълнуващо пътешествие в Южна Корея – от оживената столица Сеул, през демилитаризираната зона, до покоя на високопланинските будистки храмове и чудесата на тропическия остров Чеджу – дом на вдъхновяващите осемдесетгодишни гмуркачки хеньо. Но това съвсем не е просто пътеводител, а е едно културно, социално и духовно пътешествие. Защото Барбара Зитуър не е просто турист – а е литературен агент, допринесла произведенията на някои от най-популярните и награждавани корейски писатели да бъдат разкрити пред света. Един човек на книгите и литературата, която ни разкрива мистичната страна на Южна Корея и от всеки факт успява да извлече поука за смисъла и радостта в живота.
Освен на туристическите чудеса, авторката отделя специално внимание на най-голямото богатство на тази страна – а именно хората. Стъпка по стъпка Барбара Зитуър ни разкрива всички аспекти на това многообразно общество, изградило процъфтяващи икономика и развлекателна индустрия и едновременно с това пазещо ревностно традиционните ценности хан, хънг и чонг – силен дух, радост и изкуството да даваш.

Авторката минава през различни теми като дом, храна, семейство, природа, просветление, сестринство, за да стигне до „уанджонхан хенгбок“ – идеалното щастие и дали то изобщо трябва да съществува. Много интересни са съпоставките между източното и западното мислене, между търсенето на удовлетворение в работа и пари, и от близостта със семейството и усещането, че принадлежиш на нещо голямо – общество, държава, човечество.

Изключително ценни уроци извадих от тази книга – както за всекидневието, така и за живота по принцип. За минимализма и изчистването – както на домовете от излишни предмети, така и на живота от излишни хора и емоции. За духовния аспект на храненето – в Южна Корея храната не е просто храна, а включва хората и тяхната култура, отношението им към природата и историята. Всяко хранене е повод за благодарност, за споделяне и за удоволствие. Храната за тялото винаги е и храна за душата, затова и е част от културата на корейците да не прекаляват с яденето, да се хранят бавно и да се наслаждават, да не изхвърлят и прахосват продукти и винаги да споделят.

Освен това извлякох поуки и за силата на лоялността и предаността към общността, която носи много смисъл и духовна подкрепа. За ценната връзка, която обединява семейството, приятелите, страната. За важността от уважението и вниманието към другите. За способността дори да не можеш да промениш ситуацията, да избереш да реагираш на нея без страх; да триумфираш над трудностите, като ги трансформираш в положителен опит. И най-вече винаги да се опитваш за проявиш любяща доброта към другите, но и преди всичко към себе си.

Барбара Зитуър пише: „От философията на хан научих, че чрез болката и страданието можем да станем силни и успешни.

От хънг се научих да се наслаждавам на всяка сутрешна разходка с кучето си, да разбирам, че радостта е в природата и културата, в изкуството, филмите, книгите и театъра, а не в трупането на вещи.

А от чонг открих, че да даваш и да бъдеш част от семейство, независимо дали биологично, или от приятели, създава усещане за цел и надежда. Чувството, че сме част от по-голяма картина, взаимосвързана вселена, която поставя живота ни в перспектива.“