Още от заглавието на „Елегантността на таралежа“ от Мюриел Барбери си личи каква е тази книга – нестандартна, изящна, изненадваща. Толкова фина, толкова поетична, толкова философска, толкова пленителна. Перфектна, без да е претруфена. Вълнуващата, без да е клиширана. Вдъхновяваща, без да е изтощителна за четене.

Книга за смисъла на живота, но не в генерален план, а за смисъла, който намираме в дребните неща, смисъла, който откриваме всеки ден, смисъла, който ни носят малките радости – цъфнало цвете, домашно опечен сладкиш, пленителна книга, разговор с приятел.

Книга за неочакваното щастие, което понякога сами не си позволяваме да изпитваме, защото подсъзнателно смятаме, че не сме достойни за него. Книга за радостите, които ни чакат зад ъгъла и понякога трябва да се блъснем в тях, за да ги видим. Книга за обичта – обичта към другите, към себе си, към живота.

Авторката Мюриел Барбери завършва философия, а по-късно и преподава философия в университета. И това си личи на всяка страница. Освен това тя води много интересен пътешественически живот. Родена е в Мароко, живее във Франция, а след това и в Япония и в Холандия. Любовта й към Япония се проявява в повечето й книги. И то не само в сюжетите и героите, но и в самия стил на писане – изящен и изчистен.

Историята ни среща с Рьоне – 54-годишна портиерка в богаташки квартал в Париж. Вдовица, дребна, грозновата, пълничка. На пръв поглед тя изобщо не е стандартната героиня от роман, в която читателят да се влюби. Но Рьоне ни омайва страница след страница със своя интелект, чувствителност, чувство за хумор, доброта и невероятна способност да оценява и най-дребната радост.

Редом до нея се разказва историята на 12-годишната Палома – изключително интелигентно момиче, което се преструва на по-глупаво, за да не се набива на очи в училище, почти гениално дете, което обаче не намира никакъв смисъл в живота и твърди колко скучен и изпълнен само с фалш е този на възрастните. Тя има поглед на философ и разсъждава върху големия смисъл на съществуването, без да успее да го открие нито в живота на майка си, нито на баща си, нито на сестра си, нито на никого в училище. Но колкото и да е умна и зряла за възрастта си, животът успява да я изненада.

Тези две героини са толкова различни и в същото време толкова сродни души, че животът им по един странен начин се преплита. Палома несъзнавано довежда любовта в живота на Рьоне – в лицето на един японски кинокритик. А Рьоне подарява на Палома смисъл. Но такива ценни дарове винаги идват в живота ни срещу определена цена. А понякога тя е доста висока.

„Елегантността на таралежа“ е една ода за живота, но не гръмка и прекалено тържествена. Напротив, този роман разисква безсмислието, отчаянието, мъката, понякога еднообразието, но именно въпреки всички тях възможността да се открие радост, красота, смисъл. Това е роман за нашата реалност, за нашите всекидневни човешки бягства, за нашите устои, които ни помагат да продължаваме ден след ден. Защото смисъл има – той е това, което сами изберем да виждаме и сами изберем да оценяваме.

“Литературата например има прагматична функция. Като всяка форма на изкуството нейната мисия е да направи поносимо изпълняването на нашите жизнени задължения. За едно същество като човека, изграждащо съдбата си чрез рефлексия и рефлективност, познанието, което те му предлагат, има непоносимия характер на чистата прозорливост. Ние знаем, че сме животни, надарени с оръдие за оцеляване, а не богове, създаващи света със собствената си мисъл. Нужно е нещо, което да направи тази мъдрост приемлива, нещо, което да ни спаси от печалната и вечна треска на биологичната ни съдба. Ето защо ние измисляме изкуството, друг похват на животното у нас, необходим за оцеляването на вида ни”, пие Мюриел Барбери. Може би в това се крие смисълът на тази книга, на всички книги по принцип – че ни дават сили да се борим с всичко, което ни дебне в реалността, в която живеем; дават ни възможност да избягаме поне за час в друга реалност; дават ни възможност да напуснем всекидневното и да се гмурнем в приказното.