Любими за четене са ми историите на велики жени. Затова и нерядко ви представям ревюта именно на такива книги. Книги, които не са просто романи, а късчета истинска история, истинско вдъхновение. Колекцията „Бунтарки“ ни представя едни от най-емблематичните жени, довели до революция в науката, културата или обществото. Жени, които вдъхновяват и днес.
„Жената от Монпарнас“ от Каролине Бернард ни среща с великата Симон дьо Бовоар. Жената, която написва огромният труд „Вторият пол“, който обръща наопаки света. Мислите и анализите на Бовоар за положението и ролята на жената в историята и в социума дават нов тласък на световния феминизъм. През 1949 г. книгата е забранена, а противниците на Симон я наричат „образована идиотка“, но тя се превръща в най-известната интелектуалка на Франция.
Изключително интересна ми беше „Жената от Монпарнас“, защото историята ни показва Симон преди славата, Симон още като студентка, Симон преди да се запознае със Сартр. Историята проследява тяхното запознанство и началото на любовта им, началото на тяхната необикновена връзка. А те двамата заедно взривяват света със своите мисли.
Бях шокирана как Симон е критикувана от родителите си, че не се облича стилно и че не се грижи достатъчно за външния си вид. Че я хулят, че набляга над книгите и развива интелекта си. Защото за тях всяка бъдеща добра съпруга трябва да е красива, мила и грижовна, но не и прекалено начетена, за да не застрашава съпруга си с интелект. Именно в такава среда расте жената, която ще се превърне в една от ярките фигури на световния феминизъм.
Може би затова и по-късно пише: „Човек не се ражда жена, човек става жена“. И Каролине Бернард ни разкрива стъпка по стъпка как самата Симон се превръща в жената, която мечтае да бъде. Различна от обществените очаквания на времето си, бреме в очите на родителите си, приемана с насмешка от много от съвременниците си. Но всъщност просто една жена, която е изпреварила времето си и която е съзряла много истини още тогава, когато повечето хора не са и могли да си ги представят. Че ролята на жената не е единствено да се омъжи и да ражда деца; че тя не е просто украшение на съпруга си; че има право и може да бъде равна на мъжете.
За нас днес тя е идеал, но всъщност авторката ни показва колко много усилия е коствало на Симон да създаде своя епохален труд „Вторият пол“. Не само заради обема на работата, не само защото тя години наред го пише и редактира. А защото почти никой не вярва в нея, почти всички я смятат за луда, за прекалено ексцентрична. Симон не просто трябва да свърши безкрайно сложната задача да напише такава книга, но и се преборва да бъде взета насериозно. А това се оказва много по-трудното.
Затова тази книга ми хареса толкова много, защото още повече се възхитих на тази смела и невероятно талантлива жена. Каролине Бернард споделя: „Симон дьо Бовоар, така да се каже, ми спаси живота, когато двайсетгодишна, самотна и нещастна пребивавах в Париж като домашна помощница с цел изучаване на езика. Тя беше темата на моя зрелостен изпит. Помнех едно нейно изречение: „Не можех да си представа живота без писане, а Сартр живееше само за да пише“. Тя се превърна в лично мой идеал. Исках да бъда като нея. С живота си тя ми показа какво удоволствие е да живееш във и със книгите. И така тя ми вдъхна кураж да пиша.“
Разбира се, в тази книга немалка роля играе и Сартр – голямата любов на Симон. Но докато в много произведения тя е представяна като неговата партньорка и муза, тук акцентът е върху нея, а неговата роля е второстепенна. Странна и бурна е връзката на Симон и Жан-Пол – и двамата са велики умове, които хем се привличат, хем се съревновават. Партньори и врагове, любими и конкуренти.
И все пак това преди всичко е роман за жената Симон дьо Бовоар – с нейните мечти, терзания, страхове, вяра, вдъхновения и радости. Просто една жена, която търси любовта и истината.