„Октомври, Октомври“ от Катя Бейлън, с илюстрации на Анджела Хардинг, е една от най-приказните книги, които съм чела. Поетична, вдъхновяваща, вълшебна. И въпреки че официално се води детска книга, всъщност е книга за детската душа на всеки един от нас. Октомври е името на главната героиня – момиче на единайсет години, което цял живот е живяло единствено в малка къщичка в гората. Това е история за едно нестандартно дете, свързано с природата, което не познава нашия забързан свят. Когато навършва единайсет обаче Октомври се сблъсква с този свят, не по свое желание и всичко се обърква в подредения й живот.
Всъщност историята се свежда до това, че Октомври живее в гората заедно с баща си, в къща, която той сам е построил за тях. А дърветата, камъните, езерото и звездите са най-добрите им приятели.
Двамата живеят в гората и са диви. И всичко винаги е било така. Докато Октомври не навършва единайсет. Тогава тя спасява бебе сова. Но пък баща й пада от най-голямото дърво в гората и влиза в болница. На всичкото отгоре жената, която твърди, че е нейна майка, се завръща. И всичко в живота на Октомври се променя.
Това е книга за детството и за порастването, за поемането на отговорност, за приемането на това, че животът невинаги е само лек и щастлив. Но това е и роман за силата на природата, за корените, за силата на връзката, която изграждаме с любимо животно. Роман за трудните моменти, които идват съвсем неочаквано и как да се справим с тях. За това, че понякога и в най-мрачните моменти намираме светлина.
Това е история и за приятелството – за неговата сила. Защото в този живот приятелите са най-ценното, което може да притежаваме. Именно тяхната подкрепа ни помага да преминем през най-страшните моменти.
Но освен с историята Катя Бейлън ни впечатлява и със стила си. Тази книга е толкова поетична, толкова изпълнена с красиви детайли, че е като поема, като картина. Доставя неимоверно удоволствие да я четеш – ред след ред. Тя е вдъхновяваща, успокояваща и караща ни да се замислим. Кое е наистина ценното в живота, кое наистина носи смисъл, кое си заслужава да се борим за него.
Романът ни изправя пред въпроси за свободата, за обичта, която понякога е клетка, за това дали, когато обичаш някого много силно, всъщност не трябва да го пуснеш да лети свободно. Това е история за привързаността, но и за истинската свобода. Да живееш в гората и да си див е немислимо в нашия свят на огромни градове, забързано ежедневие, шум. Тази книга ни кара да се пренесем в един свят на спокойствие, на съзерцание, на оценяване на най-дребното нещо – цвете, кора от дърво, птиче. „Октомври, Октомври“ е вид медитация, вид свързване с душата, вид завръщане в детството. Затова романът се харесва и на възрастните. Защото всички имаме нужда да се свържем с детето в себе си.
Най-любопитна за мен в книгата беше историята за клуба на речните иманяри. Оказа се, че такива клубове наистина съществуват дори днес и любители търсачи на съкровища, се организират и обикалят бреговете на Темза да ровят тинята за глинени лули, керамични съдове, монети и верижки, метални чаши, гребени, стари кукли, пръстени. Някои дори от Викторианската епоха. Тази практика ми се стори много интригуваща и дори леко носталгична. Такава е и самата книга – носи една поетичност от миналото и ни кара да се почувстваме сякаш сме се завърнали в детството.
Романът е носител на една от най-престижните награди за детска и юношеска литература във Великобритания – медалите „Карнеги“ (2022).
Катя Бейлън завършва английска филология. След това работи в много училища за деца със специални потребности и в момента е съуправител на благотворителна организация „Мейнспринг Артс“, която организира творчески семинари за невронетипични хора. Когато не пише книги или не планира проекти, се рови в сайтове за спасяване на бездомни кучета, пече сладкиши и се опитва да не умори всичките си стайни растения. Живее в Лондон с мъжа си и с безумно мързеливото си куче Рафи.