„Хора и улици, град като град“ – една книга, посветена от майка на дъщеря й. Една книга, написана от дъщеря за нейните майка и баща. Но и в известен смисъл за майките и бащите на много от нас. За нашите баби, дядовци, за нашите родове, за нашия град. Павлина Делчева-Вежинова обича да събира истории от миналото, да съживява спомени, да съхранява мигове. Дългогодишен редактор и продуцент в БНТ, тя знае как да търси най-ценната информация и как да я предаде интересно на другите. А като дъщеря на художничката Виолета Молнова и на писателя Павел Вежинов, тя не просто израства в центъра на София, а в културната му среда – познава изключителни личности, посещава представленията в театрите и оперите, обикаля библиотеките, живее в онази София от миналото, за която повечето от нас могат само да си мечтаят.
Влюбих се в София от нейната книга – един град на култура, на стил, на чистота, на възпитание и на истинско вдъхновение. Отблясъци от тази София съществуват и днес, но четейки „Хора и улици, град като град“ като че ли градът от миналото ми хареса повече.
Авторката ви повежда по дирите на софийските спомени с над 300 фотографии, лични истории и малко познати факти за улиците и хората на града през втората половина на XX век. Но това не е просто разходка по „Раковски“, по „Царя“ или по „Графа“ от миналото, това е и среща с изключителни личности като Златю Бояджиев, Павел Вежинов, Дечко Узунов. Това не е просто разказ за културния живот – за театралните представления, за концертите и оперетите, но и обиколка на ресторантите и кръчмите от миналото, преоткриване на магазините, на модата, на порядките, на нравите.
Искрено се забавлявах с главата за училищния живот и всички детски аналогови забавления – един толкова далечен, но всъщност много по-хубав свят от този на съвременните деца, прекарващи почти половината си живот пред екран.
Но докато четях ме обзе и някаква тъга – там, където навремето е имало истински културни салони, днес има чалга заведения; вместо къщи-архитектурни чудеса, днес се издигат скучни бизнес сгради, а някои красиви места от града са напълно преобразени, без да запазят и частица от миналата си привлекателност. Но най-много се натъжих от осъзнаването на факта, че онзи кръг от интелектуалци – поети, писатели, художници, актьори, сценаристи, но също така и лекари, различни дейци и вдъхновители – днес сякаш все повече се стеснява и стеснява. Сякаш градът е загрозен не просто с боклук по улиците, но и с много хора, които нито ценят София, нито я пазят. В пряко и в преносно значение.
В блога си Павлина Делчева-Вежинова споделя: „Когато започнах да пиша, много се чудех как да организирам книгата. Дали да са само мои спомени и неща, които лично съм преживяла, или да включва наученото, прочетеното, споделеното, което вече е станало част от мен и моя живот? Все пак реших да наблегна на София такава, каквато беше през втората половина на ХХ век и едновременно с това да се връщам към миналото на местата, които описвам. Разказвам и за хората, които съм срещнала, които са ми направили силно впечатление и които, без да подозират, са определяли възгледите ми, вкусовете ми, отношението ми към изкуството, към работата, към живота.“
Вълнуващо е да можеш да откриеш миналото на своя град, да осъзнаеш колко много животи са се преплели в него, да си дадеш сметка колко много други хора са живеели, мечтаели, обичали, страдали, съществували в него. Защото София не е просто улици и сгради, а е кръстопът на толкова много съдби, на толкова много мечти…
Както пише авторката: „Спомени…спомени за хора и улици, за къщи и градини, за кръчми и театри. Те са разбъркани като в калейдоскоп, но ако леко ги разместиш, ще се получи ярка картина. Защото София не е само събирателно от сгради, паваж и алеи. Тя сияе и със своите личности и с местата, където се събират – за всекиго е различна, както са различни спомените“.