„Истината е, че никога никого не съм измамила. Оставях хората да се самозалъгват. Те не положиха усилия да открият коя съм и каква съм.“, с този цитат на Мерилин Монро започва романът „Мерилин и звездите на Холивуд“ от немските писателки Надя и Клаудия Байнерт.
Всъщност това винаги ми е било интересно – коя и каква е била Мерилин Монро – не звездата, не секссимволът, не актрисата, а жената, личността, душата. Затова и много обичам книги, посветени на живота на актрисата. Интригуващо е колко много интерпретации има за съдбата й, колко различни гледни точки. Колко много въпроси повдига и до днес животът й и колко много неясноти остават скрити за тази икона, която привидно всички познаваме.
В това отношение „Мерилин и звездите на Холивуд“ е изключително ценна книга, защото ни разказва историята не на звездата, а на жената, преди да влезе в светлината на прожекторите. Може би именно в тези години се крият тайните на съдбата й.
Историята започва с кратък откъс от детството й – Норма отива за първи път на кино. Всъщност това е изключително важен момент, защото киното остава нейната първа и вечна истинска любов, нейната опора и нейният истински партньор в живота. Защото дори когато е изоставяна от майка си, от сценаристи, от мъже, киното е там за нея. То е нейният живот.
Но двете авторки – които между другото са сестри близначки – се съсредоточават върху историята й преди да стане Мерилин. Когато е просто Норма и търси своя път и своето призвание. Привлечена от блясъка и магията на киното, Норма всъщност мечтае просто да бъде обичана. Затова и като че ли винаги угажда на другите. Години наред на майка си и винаги е послушна, винаги приемаща, винаги изпълняваща. По-късно и на първия си съпруг Джим Дохърти – и отново винаги е послушна, винаги приемаща, винаги изпълняваща. Но като че ли никога не получава искрена привързаност в замяна, като че ли винаги трябва да прави още и още, за да бъде обичана. Сякаш целият й живот е търсене на това приемане.
Сякаш малкото плахо момиченце, което не обича да е в центъра на вниманието започва да играе една роля още като дете и непрекъснато я играе до последните си дни. Сякаш всичко е роля – самоувереността, сексапила, провокативността. И Норма слага тази маска ден след ден, за да прикрива неувереността си, страха си да не остане сама като в детството, своята уязвимост и ранимост. Тя поема тази роля още в съвсем ранна възраст, защото не може да понесе реалния свят. Така в съзнанието си заживява в киното много преди реално да оживее на екрана като звезда.
Въпреки че познавам историята на Мерилин, останах шокирана как само на шестнайсет години тя е принудена да се омъжи. Това е единственият й избор, ако не иска отново да се върне в сиропиталището. Съпругът й е 21-годишен, привидно добър мъж, който просто търси традиционна и послушна съпруга. Неслучайно на сватбата си Норма получава за подарък „Наръчник на перфектната съпруга“. Този наръчник и ръководството за актьори от великия Станиславски са двете й настолни четива. Тя чете ту едното, ту другото и се опитва да намери начин да комбинира и двете роли, за които мечтае – тази на звезда от екрана и тази на примерна съпруга. Тези два образа обаче са несъвместими и Норма ще трябва да направи избор. Избор за цял живот – с всички положителни, но и с всички отрицателни последствия, до които неизменно води всеки избор.
Безценно е да се проследи преходът от Норма Джийн към Мерилин Монро. Като гъсеница, която се превръща в пеперуда. Тази трансформация е преобразяването на една жена в звезда, но и на жените по принцип – от покорни домакини, отредени цял живот да се грижат за съпрузите и децата, до жени, които имат право на свобода, на личен избор, на това да са забележителни и блестящи. Надя и Клаудия Байнерт пишат не просто историята на една от най-емблематичните звезди на XX век, но и история на еманципацията на жените.