„Моя малка съпруго… ще те отведа в красиви страни, където още има малко тайна, вечерта е свежа като постеля, мускулите – отпуснати – където опитомяват звездите“, пише в свое писмо Антоан дьо Сент-Екзюпери до любимата си Консуело. Тяхната история е страстна, вдъхновяваща, но и опустошаваща. Именно за нея е романът „Мадам Екзюпери и звездите на небето“ на Софи Вияр.
Авторката посвещава тази книга „на всички възрастни, които още виждат овце в сандъци и слонове в боа и които изскубват баобаби, където и да ги открият“. И все пак Антоан дьо Сент-Екзюпери не е центърът на този роман, въпреки че винаги е бил центърът на своя живот. Светлините на прожекторите този път са за Консуело. Художничка, скулпторка, писателка. С гореща латиноамериканска кръв, с екзотична красота и много силен характер. Изтъкана от талант и вдъхновение.
Израснала в плантация за кафе в Ел Салвадор, по-късно мечтае да се посвети на изкуството. Като студентка в Мексико се запознава с Фрида Кало и се вдъхновява от нея. През 1930 г. на едно парти се запознава с френския аристократ, пилот и писател Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това е любов от пръв поглед, която ще ги владее до края на живота им.
Но тяхната история съвсем не е само романтична и безоблачна. Той винаги поставя на първо място себе си, своя талант, своето писане, своята слава, своя самолет, своите полети, своята „обична Франция“. Консуело е неговата муза, вдъхновила го да напише „Малкият принц“. Тя е неговата роза, но той като че ли не е нейният принц, а е стъкленият похлупак, който неизменно е над нея.
Авторката задава въпроса дали е лесно да се живее с мечтател авантюрист. И разглежда както позитивите – пътувания от Париж до Буенос Айрес, от Казабланка до Лонг Айлънд, любов на няколко континента, талант и вдъхновение за чудни истории и невероятни картини. Но и негативите – непостоянност, изневери, караници.
Аз обожавам Антоан дьо Сент-Екзюпери като писател, затова ми беше малко трудно да приема образа му на вечно недоволен съпруг, често сърдит и дори властен. Да си вдъхновение за написването на „Малкият принц“ неизменно е великолепно, но да живееш в сянката на този велик писател е и изпитание.
Софи Вияр развенчава образа на Антоан дьо Сент-Екзюпери, само за да постави акцента върху великолепната Консуело – не по-малко талантлива и забележителна от съпруга си.
Авторката пише: „Живописните мемоари на Консуело ми послужиха като ръководна линия и ми дадоха много опорни точки, впечатления и детайли. Истинският живот обаче не е толкова праволинеен, последователен и пречистващ като романа. Затова някои неща подчертах, преместих малко във времето или пропуснах.“
За мен тази книга е много важна, защото показва ролята на жената в живота на един изключително талантлив мъж. Вдъхновението, което тя му отдава, без да иска нищо в замяна. Жертвите, които прави. И факта, че остава в сянката му, въпреки собствения си талант. Жертва, която много талантливи жени са правили и все още правят. Затова е важно тяхната история да не бъде забравяна и техният талант да бъде преоткрит.
В свое интервю Софи Вияр споделя: „Консуело е розата в историята. Антоан често нарича любимата си така в своите писма. От биографията й разбираме, че е имала астма и е била много чувствителна към студа. В „Малкият принц“ принцът поставя камбана върху розата си, за да я защити, както писателят иска да защити Консуело.“
Софи Вияр е псевдоним на успешна немска писателка, журналистка и политолог. По време на едно пътуване до любимия й град Венеция, тя посещава колекцията на Пеги Гугенхайм. Очарована от нея и от историята на известната колекционерка на изкуство, Вияр пише романа „Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие“, който влиза в списъка с бестселъри на Spiegel.
За романа си „Мадам Екзюпери и звездите на небето“ тя прави сериозно проучване от Париж до Ню Йорк, за да преоткрие времето на създаването на една от най-емблематичните литературни истории. Посвещава се на това да опише прочувствената любовна история на двойката дьо Сент-Екзюпери; история, която се простира почти по целия свят и се оказва много тясно преплетена с историята на „Малкия принц“.