Класиката „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ от Луси Монтгомъри излиза отново на български с великолепен превод от Йолина Миланова и прекрасна корица от Фиделия Косева.

С тази книга е пораснало не едно поколение момичета и ще растат още много и в бъдеще. Тя наистина е класика сред детските книги, въпреки че съвсем не е книга само за деца и подрастващи. Напротив – утеха и вдъхновение в нея намират и много вече зрели читатели.

Романът ни среща с Анн Шърли, която пристига във фермата „Грийн Гейбълс“ само с една чанта багаж, но с много надежди и очаквания. Шокът първоначално е огромен – тя разбира, че Матю и Марила Кътбърт – застаряващи брат и сестра – са искали да осиновят момче, което да им помага с работата в малкото стопанство. Според Марила е грешка, че при тях е пристигнало слабичко, луничаво момиче с червена коса и прекалено развинтено въображение. Но тази грешка всъщност ще се окаже най-големият дар и за тримата, защото Анн донася в този дом повече обич, отколкото някога е имало в него.

Съдбата на писателката до голяма степен повлиява и тази на героинята й. Луси се ражда през 1874 г. на Остров Принц Едуард – приказно красивата канадска провинция, която по-късно става известна по целия свят именно, благодарение на поредица книги на Монтгомъри.
Луси остава без родители на осем години и е осиновена от своите баба и дядо и може би заради това тя така проникновено разглежда темата какво е да отраснеш в семейството, в което не си се родил. И Луси, и Анн, живеят без родните си майка и баща, но намират обич и подкрепа.
Все пак с Анн никога нищо не се случва по лесния начин. Тя е изключително добра, но и необикновено за онова време момиче – винаги има собствено мнение и никога не се колебае да го сподели. Никога няма търпение и често водена от неизчерпаемата си жажда за приключения, се забърква в какви ли не ситуации.

На моменти тъжна, на моменти смешна, „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ е една от знаковите книги не само на канадската, но и на световната литература.

Тя е особено важна за мен. Четох я за първи път може би когато бях на петнайсет години и завинаги ще съм благодарна на Луси Монтгомъри, че ми подари едно място, където винаги мога да избягам и да намеря утеха. Нейната поредица ме научи, че да си прекалено голям мечтател може и да не е особено практично, но всъщност е ценен талант. Талант е и способността да виждаш красота навсякъде около теб – от най-малкото цветче до безкрайното море.

„Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ е роман за силата на въоръжението, за способността му да ни спаси в най-тежките моменти, да ни даде слънчев лъч в най-мрачните дни.

Луси Монтгомъри е най-известната канадска писателка на детска литература. Написала е 25 книги. Първата от поредицата за Анн е издадена през 1908 г. и става най-популярното произведение на канадската литература. Само година по-късно авторката публикува втората част „Анн от Авонлий“, а след това и още няколко продължения на романа.

Препоръчвам тази книга на всички мечтатели, на всички читатели с развинтено въображение, на всички, които обичат поетичните описания, на любителите на природата, на момичетата, които не бързат да пораснат, на жените, които така и не са пораснали, на майките, на дъщерите, но всъщност и на бащите и на синовете. Препоръчвам я на всеки, който има нужда от малко бягство от реалността, от сивото ежедневие, от скуката или от проблемите. Въпреки че и в книгата не липсват и тъжни моменти. Още в първата част има една глава, на която винаги плача като малко дете. Но има и много моменти, на които се смея от сърце. Други ме вдъхновяват, но най-много са тези, които изпълват сърцето ми със спокойствие, благодарност и надежда.