„Симулацията“ от Паулина Георгиева е книга, която ме изненада. Признавам, че преди не бях чела нищо от авторката, въпреки че тя отдавна публикува разкази в различни медии и е печелила много литературни награди. Не знаех нищо и за самата книга. Получих я като подарък и я зачетох, без да имам каквито и да било очаквания. Понякога така е най-добре. Защото се оставих изцяло на емоцията от текста и той наистина ме впечатли.
Романът се оказа изключително интересен, с неочаквани обрати и доза драматизъм. Но в същото време – философски и поетичен. Стилът на авторката е много плавен и увлекателен. Действието се развива бързо и прескача между различни периоди и гледни точки, но много умело и естествено.
Основната линия следва последствията от един фатален ден, когато учебна игра, популярна във Виенския университет като Симулацията, завършва трагично за сириеца Далил Заид. За много дълъг период нито професорът по литература Емил Лазар, нито дъщеря му Кая намират покой от случилото се. Събитието остава въпросителна и за други преки и косвени участници. Години по-късно в търсене на истината някои от тях тръгват на едно емоционално пътешествие в миналото, за да открият дали човек може да прости на другите за един фатален инцидент и най-вече – дали може да прости на себе си?
Но извън чисто криминалната развръзка и разкриването на това какво реално се е случило във фаталния ден, авторката ни повежда и по пътя на прошката. По него вината и изкуплението са неизбежно свързани, а болката и обичта сякаш са неразделни.
Освен това читателят се впуска в едно философско изследване на ролята на творчеството и на силата на твореца. Сърцевината на романа са разсъжденията дали творческият текст е добър, когато критиката го обяви за такъв, или когато читателите го харесат. Тази вечна тема, че масовият текст никога не е достатъчно добър за критиката, а великолепният текст според критиците, често е трудно разбираем от голяма част от читателите, е поднесена изключително интригуващо. Различните герои възприемат създаването на творчество по съвсем различен начин, но всъщност са обединени от това, че неизменно се прекланят пред него.
Аз лично вярвам, че всеки читател има право на своя вкус и че един написан текст заживява нов живот, когато някой го чете. Процесът на творчеството е от една страна създаването му, но от друга – възприемането му. Затова и удоволствието от четенето е толкова уникално за всеки човек.
Паулина Георгиева засяга точно тези теми и застъпва тезата, че някои текстове ни впечатляват не защото са идеални според правилата на критиката, а защото събуждат у нас спомени, мечти, чувства. И ние ги възприемаме преди всичко емоционално.
Аз също винаги съм смятала, че точно поради тази причина не можем да критикуваме другите за вкуса им за четива, но и не бива да се водим единствено от техния вкус. Защото нашият емоционален свят е уникален и всеки от нас възприема литературата по различен начин.
В „Симулацията“ литературата е пълноправен герой в романа. Тя живее свой отделен живот, но неизменно влияе върху всеки един от персонажите. Словото е разгледано като обект, като енергия, но и като проявление на божественото. Именно този аспект от романа го превръща в много повече от просто криминална история. „Симулацията“ е преклонение пред автора, пред твореца, пред божественото, което всеки един от нас носи в себе си.
Паулина Георгиева е автор на разкази, публикувани в медии и отличени в литературни конкурси. Носител е на Голямата награда на V Национален литературен конкурс „Атанас Липчев“, 2019; Специалната награда на Литературния конкурс „Кутия с неизпратени писма“, организиран от Клуба на дейците на културата „Нов живец“ – Атина, 2019; Отличие в националния конкурс за кратък разказ „Тетрадката“, 2019.
Възпитаник е на НГДЕК „Константин Кирил Философ“, магистър по история към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, сертифициран коуч към Института за интегрална психология. Водещ обучител е в международната програма за обучения на лидери с помощта на коне HorseDream. Завършила е курс по творческо писане на Фондация „Елизабет Костова“. По професия е корпоративен ловец на глави. Психологическата драма „Симулацията“ е първият й роман.