Виктория Бешлийска завладя хиляди читатели с романа си „Глина“. Може би точно заради това чаках новия й роман със свито сърце. Да изпитваш страх много харесван писател да не те разочарова е истински знак за успеха му – до такава степен те е завладял, че ти се притесняваш наравно с него как ще приемеш новата му книга. Огромно беше облекчението ми, когато зачетох „Сърце“ – разбрах, че няма да бъда разочарована.

Писателката отново ме поведе на едно дълго и емоционално пътешествие. Виктория ме пренесе в годините след царуването на Иван Асен II – период на подем на вярата, както и на зараждане на множество тайнства. За мен той е особено вълнуващ, тъй като съм кръстена именно на едната от дъщерите на Иван Асен II – Белослава. Затова и толкова много се вълнувах, докато четях – представях си себе си в този толкова далечен период.

Историята преплита съдбите на една жена, останала съвсем млада без съпруг, на едно дете, което тя е принудена да даде на друга майка, на един мъж, избрал да опрости греховете си в монашеството и на един владетел, затъващ все повече в грехове.

„Сърце“ е роман за изпитанията и тегобите, които трябва да изтърпиш, за да намериш себе си, за да станеш цял, за да откриеш, че зрънцето надежда, което си посял в сърцето си, може да оцелее години наред и да покълне в най-неочаквания момент. Защото животът е съшит и с бели, и с черни конци, и никой от нас не може да остане цял, ако тези конци са само от един цвят. Защото именно в противоречията и крайностите ние откриваме своя център и своя смисъл.

Няма по-подходящо заглавие за този роман – сърцето е нашето слабо място, но и най-силното ни оръжие, то е извор на любов, но търпи и много страдания, то е нашият стабилен център, но и така лесно може да бъде разбито. Сърцето диктува ритъма на живота ни и всъщност ни заставя да му се подчиняваме. Ние сме роби на неговите неспирни удари и всячески се стремим към равномерния му ход. Сърцето е символ, тайнство, чудо.
Тайнства и чудеса белязват и този роман. Героите ги търсят в болка, в изпитания, в пост и молитва, в надежда, във вяра. И неизменно всеки ги намира не точно там, където ги търси. Понякога смисъла и обичта, от които толкова много имаме нужда, съзираме единствено в очите на другите. Но всъщност те са отражение на смисъла и на обичта, които носим в себе си. Този омагьосан кръг поражда огромна надежда – всичко, от което имаме нужда, е в нашата собствена душа.

Много важен герой в романа е вярата. Тя присъства в живота на всеки един от другите герои, дори и да липсва в сърцето му. Вярата е пътят, по който всеки един от тях върви по един или друг начин: един – право и напълно отдал сърцето си на нея; друг – колебливо, на приливи и отливи; а трети – срещу течението й, потопил се в безверие, но все пак напълно подвластен на безкрайната й сила.

Редом до вярата се появява и изкуството – което бе много важен герой и в „Глина“. С трепет чаках да видя колко голяма ще е ролята му и в този роман. И макар в „Сърце“ да са му отредени по-малко редове, неговата ключова роля е не по-малко важна. Изкуството е проявление на емоциите на сърцето, проявление на вярата, проявление на живота. То е най-краткият път към прошката, към божественото, към съществуването дори след края на земния живот.

Изключително уважавам авторката за сериозния труд, който е положила. Тя наистина е отдала и сърцето, и ума си за създаването на този роман. Тя съвестно е проучила всеки детайл от фактите в историята – периодът, местата, имената, одеждите, храните. Виктория не просто е изчела книги и документи, а е отишла по местата, за които пише, интервюирала е местните, събрала е истории, колекционирала е легенди. За да е наистина издържана историята, е използвала и помощта на експерта по Късна античност доцент Веселина Вачкова. Чест прави на авторката, че е споменала всички специалисти, изследователи, историци, творци, ентусиасти, които са й помогнали за изграждането на романа. Аз съм от хората, които твърдо вярват, че единствено така се създава истински стойностна творба – с много търсения и с признателност към труда на другите.

Виктория Бешлийска е филолог по образование, създател на блога „По дирите на думите“. Носител е на европейската награда за дебют „Еврокон 2022“, на „Книга на 2021 г.“ според зрителите на предаването „Библиотеката“, както и на „Избор на книжарите“ на книжарница „Хеликон“ за 2021 г.