„Гениалността не е дар, а път, до който човек достига в отчаянието си“, тази мисъл на Жан-Пол Сартр би могла да стои на корицата на „Блондинка“ от Джойс Каръл Оутс. Романът описва живота на Мерилин Монро точно като път през отчаянието. Живот, посветен на безкрайното търсене на обич и признание, което никога не може да бъде достатъчно, ако не си го дадем сами. Живот, обречен на задоволяването на амбициите на една жестока и самовлюбена майка. Живот, отдаден на другите, на мъжете, на феновете, на продуцентите, но никога на себе си.

Неслучайно наричат авторката „мрачната дама на американската литература“. Джойс Каръл Оутс пише с черни краски и изследва болката и тъмнината, които живеят във всеки от нас. В някои обаче повече. Тази история е мрачна, плашеща, на моменти ужасяваща, но в същото време пристрастяваща. Какъвто е и самият Холивуд – „халюциногенен и токсичен“, според определение в „Уол Стрийт Джърнал“.

Мерилин Морно – икона, красавица, актриса, секссимвол. Джойс Каръл Оутс ни повежда на едно дълго и трудно пътешествие, за да ни разкрие болката зад блясъка, сълзите зад усмивките, тъмнината зад славата. Мерилин е показана малка, слаба, тъжна, жертва, тъпкана и употребявана. Показана е като една беззащитна душа, която голямата индустрия и жадните за власт мъже, малко по малко покваряват, наркоманизират и убиват.

Но това не е биография, а роман. Писателката си позволява волности и измислици. Тя, разбира се, детайлно изучава живота на Мерилин Монро, но сглобява собствена история по него. И въпреки че не всички факти съвпадат, тази история за Мерилин Монро може и да е най-достоверната, защото се опитва да ни покаже истинската личност зад бляскавия образ, обикновената жена зад секссимвола, копнеещото за обич момиченце зад славата.

Норма Джийн, която завинаги си остава онова момиченце на шест години, опитващо се да угоди на майка си, за да бъде обичано, да бъде прието, да бъде ценено. Опасен капан, в който влизат мнозина от нас. Вечното търсене на одобрение отвън, на обич от някого друг, на приемане от другите.

Но това е и роман, разкриващ колко гнила и прокажена е машината „Холивуд“, колко безмилостна и смазваща. Славата в този роман е представена по-страшна от смъртта – по-жестока и нанасяща по-жестоки рани. Тя е най-опасната болест, най-силната зависимост.

Джойс Каръл Оутс изследва степените на тази зависимост, без да смекчава или да спестява. Тя показва по жесток и суров начин колко опасно е понякога да сбъднеш мечтите си, колко е страшно да станеш звезда, колко рисково е поемеш ролята на секссимвол. Защото, когато целият свят те обожава, ти вече не притежаваш себе си. Нито времето си, нито изборите си, нито душата си. Ти си кукла. А още по-лошото е, когато си успешна жена и генерираш огромни печалби. Защото тогава никой няма да ти позволи да се откажеш, да се провалиш или да спреш дори за миг почивка. Защото машината вече те е погълнала и единственият начин да те пусне, е да те сдъвче и изплюе.

За съжаление това е животът на Мерилин Монро – една нежна, фина и доста интелигентна жена, която е била принудена да крие истинската си същност – и това, че е срамежлива, и това, че е имала тежко детство, и това, че невинаги иска да е в ролята на съблазнителка. И най-вече това, че е умна, че обича да чете, че умее да води разговор. Защото секссимволите трябва просто да са красиви и не бива да развалят имиджа с интелект.

Всичко това звучи тъжно, но този роман сякаш именно с мрачните си описания и тежките разрития, дава пространството на истинската Мерилин Монро да се прояви. И най-накрая да намери приемането и емпатията, която самата тя е търсила.

Великолепно опияняващ е стилът на Джойс Каръл Оутс – емоционален, объркващ на моменти, разпокъсан, когато животът на героинята се разкъсва и напълно обезоръжаващ. Авторката сякаш ни завлича към дълбокото и ни държи здраво, докато не се удавим заедно с нея – в мрака и болката на реалността.