„Странстващият албатрос“ от Деметра Дулева е книга за самотата, за усещането да си чужд, както в родината, така и в чужбина. За големите лъскави градове, които обаче са студени и неприветливи за мнозина, които им взимат всичко, преди да започнат да им дават дори и зрънце надежда. Това е книга за тъгата и за загубата. За любовта, която си отива и боли повече от всичко.

Но в същото време това е книга за любовта, която възкръсва – тази към музиката, към живота… За големите градове, които, ако се бориш достатъчно дълго, все пак те приемат и в които в един момент намираш своето място. За неочакваната подкрепа и хората, които се изправят по пътя ти, за да те спасят, дори без да го знаят.

„Габриела слиза на Северната гара в Брюксел с малко багаж, китарата на Нико и една черна котка. Но храброто ѝ пътуване, изпълнено с неочаквани срещи и странни премеждия, едва сега започва. Животът в крайните квaртали на София, Брюксел и Париж може да е удивително еднакъв. Защото най-трудно навсякъде е това, което Габриела единствено търси: да бъде отново щастлива…“

В този роман емиграцията е представена преди всичко като чисто емоционално изживяване – изразено е всяко чувство по пътя – копнеж да избягаш, страх, обезсърчение, отчаяние, инат, желание да оцелееш. Харесва ми това, че градовете-мечта като Брюксел и Париж са представени реалистично – с тяхната студенина и жестокост, с мизерията и безскрупулността, които често остават скрити за обикновените туристи.
Авторката искрено говори и за това колко трудно е да бъдеш приет в този бляскав свят, ако нямаш пари, връзки или не си готов да се продадеш. С болка четох как Габриела е приемана с пренебрежение и е потискана само защото е жена от Източна Европа.

Имам чувството, че цялата книга е пропита с тъга – тъгата на човек, живеещ вечно на път, който никъде не се чувства наистина у дома. Това усещане за липса на корени е много тежко, но то всъщност е и освобождаващо, защото дава криле.

Точно затова се появява и сравнението със странстващия албатрос – „морска птица, която със своя четириметров размах на крилете оглавява класацията на птичите видове. Този вид албатрос прекарва от пет до седем години в полет над океаните по причини, все още неизвестни на орнитолозите. Едно от мненията е, че го прави, за да съзрее след излитането от гнездото, а друго – че му е вродено, за да може да се научи да лети добре. Обикновено тези птици живеят сами.“

Самата Габриела е като странстващ албатрос – трябва да мине през няколко държави, да прекоси граници, да живее в мизерия, в бедност и глад, сама, за да съзрее. Съзряването дори не е в това да си намери работа и дом. Съзряването е да си позволи да изпитва щастие. Тя сякаш е заключила сърцето и години наред не чувства, не си позволява да живее истински. Заради загубата на една голяма любов, тя трябва няколко години да лети в безтегловност, преди отново изобщо да стъпи на земята. Да осъзнае, че има право на щастие, дори след всичко, което ѝ се е случило. Най-трудното за героинята е тя сама да започне да се цени, да приеме колко специална е, да спре да се вижда през очите на местните, за които винаги ще е чужденка, най-накрая да повярва в себе си. А този полет за някои от нас продължава цял живот.

Историята на Габриела малко напомня тази на самата писателката Деметра Дулева – и тя е странстващ албатрос и пише за себе си: „Родена съм в годините на социализма. Половината си живот съм прекарала в България, другата – в чужбина. И още не знам коя от двете части е по-добрата. Живяла съм в четири държави, говоря пет езика, сменяла съм работа и жилище десетки пъти. Вярвам, че най-добрият начин да разкажеш действителността е, като измислиш история за нея.“

И все пак Деметра не е Габриела. Тя завършва италианска филология и английски език в Софийския университет. Специализира сравнително езикознание в Рим. Години работи като преводач на свободна практика. От 2003 г. се присъединява към състава на Министерството на външните работи.

„Странстващият албатрос“ печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют, втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и номинация за роман на годината на Фонд „13 века“.