„Книжарницата на мистър Ливингстън“ от Моника Гутиерес е книга за насладата и уюта, за щастието в малките неща, за миговете на усамотение с прекрасно четиво, за бавните следобеди, за удоволствието от чаша чай, за моментите, в които спираме да бързаме и просто се радваме на съществуването.

Една малка книжарница в Лондон, в която почти всеки ден, водени от обратите в своя живот, се събират един мърморещ книжар, една археоложка, приличаща на фея, едно изключително умно, но затворено момче, един писател и още много странни посетители. Всеки от тях, самотен по свой начин, всеки от тях, имащ нужда от някаква посока в живота си, но и всеки от тях, намерил пристан в тази книжарница.
Защото тя съвсем не е просто място, където се прави бизнес и се изкарват пари – напротив – тя е втори дом и то не само за собственика си, но и за много други изгубени души, намиращи утеха в книгите.

Самата книжарница е като излязла от приказките – намира се в живописния квартал „Темпъл“ в Лондон, на една от малките улички, с боядисана в синьо фасада, с дръжка на вратата във формата на перо и с чудното име „Муунлайт Букс“. Вита стълба свързва първия и втория етаж, а разкошната капандура разкрива нощното небе и дава възможност да се наблюдават звездите. И за да е още по-приказно – в книжарницата се пази дневникът на известния пътешественик и изследовател Дейвид Ливингстън.

Дори само това описание е достатъчно магично, че да ме накара да се размечтая. Ако тази книжарница наистина съществува, аз бих я посещавала всеки ден, всъщност бих помолила да ме вземат да работя в нея, за да живея в тази магия ден след ден.
Младата археоложка Агнес Марти получава този шанс – и дори и собственикът да е сприхавият и вечно мърморещ книжар Едуард Ливингстън, тя осъзнава, че е намерила своето място. Въпреки че иска да работи съвсем в различна област и че идването й в Лондон е само приключение, съдбата сякаш й дава шанс за ново начало.

„Книжарницата на мистър Ливингстън“ е роман за спасителната роля на книгите, за тяхната сила да ни извадят от сивото ежедневие, да ни дадат по-широк кръгозор, да ни поведат към по-далечни места. В книгата се преплитат истории и четива, споменават се известни герои, цитират се автори. Това е едно пътешествие сред класически и не толкова класически романи, сред поезия и драма, сред исторически и романтични томове.
Като любител на бележките под линия, не мога да не отбележа, че те насочват убедително читателя в този океан от литературни произведения и обясняват всички препратки и цитати. Така не просто получаваме ценна информация, но всъщност и множество препоръки за нови и нови четива. А всяка книга, която вдъхновява читателите за нови книги, е изключително ценна.

Но това е и роман за всички, влюбени в Лондон. Градът оживява между редовете. Моника Гутиерес ни води по най-красивите му улици – от шумните булеварди, до най-тихите кътчета, разхожда ни из музеи и галерии, води ни по ресторанти и кафенета. Читателят на моменти е като турист, посещаващ един от най-красивите градове в света. А да видиш Лондон през очите на една археоложка е невероятно изживяване.
„Книжарницата на мистър Ливингстън“ е книга, която ни напомня да ценим малките радости, да отделяме време да забавим ритъма, да се насладим на звездите, на хубаво четиво, на разговор с непознат. И най-вече – да не забравяме, че когато ни е тъжно, скучно или тягостно – книгите са винаги до нас да ни предложат някоя друга по-вълнуваща и по-щастлива реалност. Те са нашета утеха и нашето лекарство.