Любовни драскотини, късчета страст, тайни, търсения. Тази книга на Петя Александрова е сборник с кратки, хумористични разкази с неочакван край и любовно-еротично послание. Това са истории за тайни срещи, за изневери, за обрати в интимните отношения. Но всъщност не са тежки и натоварващи текстове, с морално послание и критичен поглед. Напротив, различните епизоди са така поднесени, че имате чувството, че сте седнали с приятелки на чаша вино и си споделяте своите лични тайни. Усещането е за интимен разговор, в който разкривате съкровени мисли и случки, весели събития и изненадващи мигове. Неща, които бихте разказали само на най-близките си приятелки, без да бъдете съдени и без да съдите.

Това е най-ценното за мен в тези разкази – че няма критика към действията на героите – че случките са представени такива, каквито са – реални, без доукрасяване, без драма, без излишно вплитане в натрапливи мисли за „какво би се случило“. Само късчета действителност – бисерни, чисти и истински.

Историите са разтоварващи, пълни с чувство за хумор и много закачки. Особено ми харесва това, че героите в тях не са някакви млади и красиви измислени образи, а са какви ли не – домакини, по-зрели дами, дори баби, които изобщо не са се отказали от женската си същност и все още търсят – ако не голямата любов, то поне късчета страст. Защото всички ние ги заслужаваме.

Петя Александрова разкрива: „Само в младостта си имаме великите планове да бъдем пълноценни във всяка житейска роля, така ни подсказват и услужливите „медии“, и умните наръчници за живота, и статиите на психолози и психиатри… Всъщност в реалността нищо не е в чист вид, както няма чисто злато, винаги има примеси. И всяка жена по своему, без да го мисли даже, прави каквото може…“

Вярвам, че всяка от нас има право да отглежда и да проявява своята женственост по начина, който отговаря на собствените й разбирания. И не мисля, че женската същност има възраст или тегло. Напротив, ние сме великолепни, стига да решим, че сме такива.

Харесва ми, че „Любовни драскотини“ носи именно посланието, че всеки има право да търси своето щастие и своята любов, независимо от всичко. На пръв поглед разказите са лековати и поднесени като шеги, но всъщност ни разкриват, че всеки човек има нужда от нежност, от радост, от внимание. И ни напомнят не само да предоставяме всичко това на хората, които обичаме, но и че е важно да си даваме и на себе си любов, грижа и щастие.

И въпреки че повечето разкази са за страстта, понякога за изневярата, понякога за раздалечаването на двамата в брака, все пак това си остава книга за любовта и различните й проявления. Петя Александрова е категорична: „Вярата или съмнението в любовта е като отношението ни към зелените човечета – всеки се подхилква, като стане дума за тях, но всичко необяснимо им го приписваме… И тъй като признанието може би ще направи любовта по-милостива към мен, признавам си, че вярвам в нея. И мисля, че в „Любовни драскотини“ тя не е застрашена, напротив – в разказите най-често става дума за разни фалшиви нейни подобия, нещо като „скъпоценните“ камъни за по левче, които продават на разни улични сергии.“

Интересното е, че тези разкази ни показват писателката Петя Александрова в съвсем нова светлина. Тя е позната на читателите преди всичко със своите стихосбирки и книги с любопитни истории от нашето минало, както и с множеството сборници с детски приказки и стихове. Носител е на Наградата на Министерство на образованието и науката „Петко Р. Славейков“ за цялостно детско творчество, Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване и на много други. Нейни произведения са включени в училищните читанки, а стиховете й са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.