„Малката сладкарница в Париж“ от Джули Каплин е сладка, изкушаваща и пристрастяваща – точно като вкусен френски десерт. Не можеш да й се наситиш.

Главната героиня Нина е най-малката в голямо семейство и има чувството, че винаги някой друг взема решенията вместо нея и й налага какво да прави. Тя копнее за самостоятелност, но ще трябва да си я извоюва. Когато получава възможност да отиде сама в Париж за почти два месеца, тя веднага се хвърля в тази авантюра, без да предполага, че това ще обърне целия й свят.

Тя отива най-вече с идеята да се развие професионално, като помага за организирането на специален кулинарен курс. Плюсът е, че ще работи в автентична парижка сладкарница – малко позагубила блясъка си, но пазеща традициите. Постепенно Нина ще се посвети на това да възвърне към живот старата сладкарница, но като че ли всъщност ще отвори своето сърце за живота.

Освен кулинарна историята е и романтична. Работодателят на Нина е приятелят на брат й Себастиан Финли, към когото тя е имала увлечение в тийнейджърските си години. Той е гениален готвач, но доста инатлив и затворен като човек. И все още възприема Нина просто като досадната малка сестра на най-добрия си приятел. Тя е толкова сърдечна, той е толкова студен. Но в Париж всичко е възможно, нали?

Любовта обаче е само една от сладките съставки в тази книга. Джули Каплин е отделила особено място и на темата за приятелите, които понякога срещаме на необикновени места и ни помагат да бъдем по-смели и по-решителни; на темата за семейството и на факта, че дори понякога да ни дразни, то е нашето най-голямо богатство и подкрепа. И най-вече – на темата за съхраняването на традициите. Сладкарницата има свой собствен живот и свое важно място в тази история. Тя може да не е чак толкова бляскава, но всъщност е по-ценна от всички нови лъскави бистра, защото пази спомени, рецепти, късчета от чужди животи. Каплин обръща внимание колко е важно да не захвърляме миналото, да не пренебрегваме малките радости, да не обръщаме гръб на наследството, оставено ни от предишните поколения.

Защото рецептите за сладкарските изкушения всъщност са рецепти за един друг начин на живот, рецепти за щастие, за удоволствие от малките радости.

Много харесвам авторката Джули Каплин още от първата й книга – „Малкото кафене в Копенхаген“. Запленена бях от идеята й да комбинира интересна дестинация и кулинарни изкушения. И да добави за разкош романтична история. Със същия подход тя продължава да ни разхожда из различни градове. И като франкофон на мен няма как да не ми хареса най-много пътуването до Париж.

Всъщност градовете в книгите на Каплин са пълноправни герои. Те не са просто декор на романтичната история, а самите са обект на любов. Защото нима има човек, който да не се влюби в Париж? Най-хубавото е, че авторката избира не да ни води по познатите на всички туристически дестинации, а ни разхожда из сладкарници и работилници за сладкарски изкушения. Защото за французите създаването на макарони, еклери, тарталети не е просто готвене, а е истинско изкуство. Изкуство за тях е и похапването им. Те трябва да се вкусват бавно, с удоволствие и наслада, без угризения и с пълно сърце. Както трябва да се вкусва и животът!

Тази нишка за насладата на живота се появява във всяка книга на Каплин и за мен е най-ценното послание на авторката – че трябва да забавяме забързания ритъм, да отваряме сърцето си за възможностите и да правим всичко с любов. Колко привидно ясни послания, които често забравяме. Затова благодаря на Джули Каплин, че не спира да ни ги напомня с всяка своя великолепна книга.