Иска ли ви се да можете да предизвиквате гръмотевици само с мисълта си, да управлявате силата на вятъра с едно подсвирване и да ръководите облаците в небето? Звучи като великолепна свръхсила. Точно такава открива, че притежава единайсетгодишната Стела от „Облачна магия“ на Тамзин Мори. Момичето се оказва тъкачка на време, която умее да контролира стихиите. А най-добрият й помощник е облакът Нимбус. Той може да я покрие, когато я дебне опасност, да й подари дъга, когато е щастлива, или да удари някого с гръмотевица, ако Стела се ядоса.

Всичко това тя открива, когато се завръща на Шетландските острови, за да прекара лятото с дядо си. Там обаче нищо не е както си го спомня. Дядо й тъгува за баба й, островът е пуст, а Стела се чувства самотна. Всичко се променя обаче когато среща Тамар – странна жена, която може да преде дъги и да вика урагани. Под ръководството на Тамар и с помощта на Нимбус, младо буреносно облаче, Стела започва да се обучава в магията за тъкане на време.

Но всяка магия и сила вървят с огромна отговорност и момичето ще трябва много бързо да научи колкото се може повече уроци, защото въпреки че всичко привидно изглежда спокойно, в дълбините на морето дебне древен враг.

Действието се развива на магичните Шетландски острови – архипелаг между Атлантическия океан и Северно море. На островите се намира най-северната точка на Обединеното кралство. Историята и културата им е чудна смесица от шотландско и скандинавско влияние и в местните вярвания са преплетени невероятни истории и магични легенди. Тамзин Мори черпи вдъхновение от тях и създава един вълнуващ роман, подходящ както за малки, така и за големи читатели.

Пред Лира.бг британската автора споделя: „Половината ми семейство е от Шетландските острови и затова ги чувствам като свой дом. Точно сега живея в южната част на Англия. Когато се зароди идеята за „Облачна магия“ и тъкачите на време, бях обхваната от носталгия и Шетландските острови ми липсваха. Спомнях си всички митове и легенди, които баба ми ми разказваше. Нейните истории ме караха да чувствам, че Шетландските острови са място, където магията е възможна. За мен времето често отразява настроението ни. Чудех се какво би се случило, ако има пряка връзка между тях. Ако настроението ни може да контролира времето. Например, да завали, когато си тъжен. Би могло да има гръмотевици и светкавици, ако се ядосаш! За да имаш такава директна връзка с времето, един облак е идеалният магически приятел.“
Изключително ми хареса приятелството между Стела и облака Нимбус. Великолепно е описано как те се запознават, как изграждат доверие един в друг и как стават истински приятели. Нимбус дори може би е любимият ми герой в тази книга, въпреки че е просто облак или може би точно защото е облак. Той е толкова забавен, толкова истински, че наистина човек започва да си мечтае да има такъв приятел.

В книгата се прокрадват и тъжни нишки – родителите на Стела отиват на експедиция и я оставят сама за ваканцията при дядо й, което я кара първоначално да се чувства самотна и тъжна. Особено когато баба й вече не е сред тях, а дядо й вечно е намусен. В книгата са засегнати темите за загубата и за самотата, но без авторката да се задълбочава в тях. По-скоро са споменати като отправна точка, от която героинята тръгва, за да открие нови приключения, нови приятели и нови начини да бъде щастлива.

За българските си читатели Тамзин Мори споделя: „Като дете имах голяма свобода. Въпреки че островите са диви и отдалечени, те са безопасни. На тях кипи невероятен живот, който можеш да видиш отблизо – кайри, китове, видри, тюлени и стотици морски птици. Аз често излизах и се разхождах, водена единствено от любопитството си. Затова заобичах дивата природа и днес се радвам, когато виждам и своите деца навън, далеч от технологиите.“

Най-ценното в този роман наистина е как е описана връзката с природата. Връзка, която всички ние изграждаме дори да нямаме магически сили. Нима не познаваме всички успокоението, което носи гледката на океана; усещането за безсилие пред идващата буря; чувството за детско щастие при вида на дъга? Природата е истинска магия и всички ние можем да черпим от нея.
Преводът на българското издание е на Ана Пипева, под редакцията на Преслава Колева.