Радостина Ангелова е писател, който ме завладява все повече с всяка своя следваща книга. Нейната „Афиши в огледалото“ ме плени преди години, но все още я нося в сърцето си. Радостина успява да преплете надежда с отчаяние, вяра със съмнение, тъга с радост. Книгите й показват живота такъв, какъвто е – с всички негови нюанси и обрати.

„Скреж“ е великолепен роман за топлината и надеждата на детството, което е като вечно лято с топли дни, слънчеви следобеди и верни приятели. Но и за студа на порастването, за сблъсъка със света на възрастните, с тайните, които понякога тежат прекалено много. За скрежът, който обхваща живота, когато възрастта напредне. Но понякога само един топъл дъх е достатъчен скрежът да се разтопи и в душата отново да се настани надежда.

Дима и Вида се срежат в една почивна станция някъде под връх Марагидик. Семейството на Вида е от София с положение, а това на Дима поддържа почивната вила – готвят, чистят, ремонтират. Едната си почива през лятото, другата работи, но това не е проблем между двете момичета да се зароди истинско приятелство. Детството им ухае на зелена трева и прошепнати тайни, звучи като смеха под водата след гмуркане и тръбата на съседния лагер. Всяка лятна ваканция световете на момичетата се сливат и сякаш есента, зимата и пролетта не са се случвали. Но една година всичко се срива. Онова „завинаги“ от детските клетви се превръща в минало. Непростимо.

Двете се срещат случайно след цели 33 години, Вида е пациентка в скъпоплатен санаториум в чужбина, а Дима е от помощничките, които се грижат за нея. Сякаш отново са във вилата – едната, за да се възстановява, другата – на работа. Но вече и двете са в много по-тежко състояние – Вида е преживяла инсулт, а Дима цял живот се е грижила за някого друг, но не и за себе си.

От една страна това е роман за радостта и веселието на детството, за безкрая на лятото, за усещането, че всичко е възможно и нищо никога няма да ни нарани. Но в същото време е роман за тъгата и ударите по пътя на порастването, за самотата, в която понякога може да се загубим за години. За невъзможността да откриеш щастието, ако ти липсва другият – и другият в случая не е любовният партньор, а е приятелката от детството. За онази магия, която се случва само в ранните години и обвързва две момичета завинаги. И независимо какво се случва по пътя им, те остават толкова зависими една от друга, че ако едната падне, пада и другата.

„Скреж“ е роман за съдбата, за изпитанията, за ударите, но и за волята да се надигнем, за силата да открием как да продължим напред, за възможността да съживим топлината в сърцето си.

Скрежът е символ на старостта и на потъването в един по-студен и самотен период от живота, но освен това е и символ на замръзването на отношенията между двете приятелки след едно фатално лято, в което всяка от тях понася своя удар. Лед, който покрива сърцето, но всъщност не успява да го завладее напълно. Защото ледът се разтапя с топлина, с обич, с доверие. А когато тези неща са покълнали в детството, могат да пораснат отново дори в по-късните години.

„Скреж“ носи много меланхолия, усещане за изгубено време, самота, но носи и много вяра, че е възможно човек да намери сили за усмивка дори в най-мрачните дни, че приятелската ръка може да те подкрепи в най-трудните моменти.

Това е роман и за истината – която понякога крием, не разкриваме пред никого и как тя ни разяжда отвътре. Истината, която, когато бъде изречена, вече сякаш не е чак толкова страшна. Защото когато човек сподели страховете си и ги излее навън, те вече нямат такава сила върху него. Особено ако имаш верен човек, пред когото да ги изречеш. Тогава разкриването на истината е изцерително.

Радостина Ангелова е великолепна писателка, която знае как да завладее читателите и да спечели сърцата им. Авторката е носител на множество награди за поезия и разкази. Победител е във втория европейски конкурс за поетична книга на английски език. Три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку. Има издадени седем романа, сред които „Виенски апартамент“, „Афиши в огледалото“, „Бал в Мулен Руж“ и „Утре“.