Джулия Куин наистина е кралица, както намеква името й, кралица на романтичната литература. Тя три пъти е получавала една от най-престижните награди за писане в този жанр – „Рита“, присъждана от Romance Writers of America. Осемте книги за рода Бриджъртън – по една за всеки от членовете на интересното семейство, е сред най-четените романтични поредици през последните години.

Особено след като от Netflix създадоха сериал по книгите. Първият сезон само месец след пускането си отчете рекордните 82 милиона гледания. Вторият сезон се очаква на 25 март и обещава да е не по-малко вълнуващ.

Той обхваща действието от втората книга от поредицата – „Виконтът, който ме обикна“. Този път историята се фокусира върху най-големия син от семейство Бриджъртън – Антъни. Когато баща му почива ненадейно, Антъни е съвсем млад, и трябва да поеме ролята на глава на семейството – да се грижи за майка си, за братята и сестрите си. Най-голямата трудност за него обаче се оказва собственото му убеждение, че няма как да надживее баща си по възраст и най-вероятно ще почине също като него много млад.

Този негов страх е причина и за изкривеното му вярване, че не бива да си позволява да се влюбва, а при избора на съпруга да се ръководи единствено от доводите на разума. Бъдещата му съпруга трябва да е скромна, с добри обноски, покорна и тиха – такава, че да е идеалната майка и дама за пред обществото, но не и много пламенна, че да има риск той да се влюби в нея. Странно мислене, но Антъни е убеден, че ако не я обича наистина, по-лесно ще живее с идеята, че ще почине рано и рано ще я остави сама.

Той даже много бързо намира идеалната кандидатка, Едуина Шефилд – възпитана, скромна и на всичкото отгоре много красива. Решил е да се ожени за нея в рамките на месец. Единственият проблем е, че нейната по-голяма сестра категорично е против той да ухажва Едуина. Кейт Шефилд е толкова влудяваща жена – тя не само не пърха с мигли, когато той й се усмихва, но и си позволява да му заяви в очите, че е пропаднал женкар и, че от него никога няма да излезе добър съпруг.

Антъни е бесен. Той, любимецът на всички дебютантки и техните майки, няма да се остави на една почти стара мома – по тогавашните стандарти – да уронва престижа му. Кейт е на 21 години и още не си е намерила съпруг, което в аристократичните кръгове във Великобритания в началото на XIX век, е почти отчайващо. Тя е приела мисълта, че най-вероятно никога няма да се омъжи, а и честно казано, не би изтърпяла никой мъж насила. Затова и не се притеснява да казва истината в очите на господата, както и да използва непривични за дамите език и поведение. Тя все пак се държи възпитано с ухажорите на сестра си. Но Антъни я дразни толкова много – самоувереността му, фриволността, излъчването на женкар. Кейт е решила да направи всичко възможно да не позволи на любимата си малка сестра да попадне в капана му.

Но спасявайки Едуина, съвсем не забелязва как сама пада в този капан – в който ненавистта се превръща в страст, а острата размяна на реплики – в размяна на горещи целувки. Всичко това, разбира се на фона изключително забавни обрати.

Понякога продълженията на някой много хубав роман, са по-слаби от първата книга, но това съвсем не е така при поредицата на Джулия Куин. „Виконтът, който ме обикна“ отново се отличава с невероятно чувство за хумор, смешни моменти и пламенни сцени. Книгите от поредицата могат да се четат независимо една от друга, тъй като дори и някои от героите да се появяват в повечето, историята във всеки роман се ограничава до трепетите на една от двойките.

А това, което най-много харесвам в книгите на авторката, са силните женски образи. Въпреки, че пише за епоха, в която често дамите са оставали в сянката на съпрузите си, тя ни показва смели, горди и независими героини, които не се страхуват да изразят мнението си и да следват собствената си воля. Жени, предопределени да са просто съпруги и майки, но решително поемащи живота си в свои ръце и борещи се за своето право на любов.