Много харесвам френските любовни романи, защото те никога не са клиширани, не са сладникави и не са напълно предвидими. Но най-вече ги харесвам, защото в тях не се разказва само за любовта, а напротив – винаги и за тъгата, за загубата, за трудните моменти и как да намериш силата да продължиш напред. Френските любовни романи са като живота – комбинация от тъга и щастие. Цялото не може да съществува, без който и да е от тези аспекти.
„Петте аромата на нашата любов“ от Лор Маржоран напълно се вписва в тази традиция на разказване за любовта. Но това, което носи уникалност на романа, е уханието. Уханието, което буквално и преносно поглъща читателя. От една страна поради факта, че изданието е специално ароматизирано и докато разлистваш страниците, те лъха дъх на жасмин, което наистина превръща четенето не само в зрително усещане. Включването на обонянието прави преживяването много по-осезаемо. А от друга страна – ароматите играят основна роля в книгата. Вълшебна е комбинацията от два романа – този, който четем, и този, който пише единият от героите – специален, с пет ароматизирани книгоразделителя, които да подхождат на всяка една от главите. Това преплитане на фикция и реалност създава още по-магично усещане.
Но всъщност историята започва без никакви ухания. Защото главната героиня Шарлот е загубила обонянието си след трагичната смърт на бебето й. Тя няма сили да живее, нито да работи, нито да усеща каквото и да било от реалността. Може би заради това и едно от сетивата й се е изключило напълно. Лекарите не намират никаква медицинска причина за състоянието й, а тя в отчаянието си е обиколила какви ли не нетрадиционни специалисти. Никой не й дава надежда.
Това, което нарушава сивото й и безароматно ежедневие е предложението за работа като редактор на най-новия роман на известния писател Пиер-Еманюел Фран. Той е самовлюбен, а стилът му доста е пострадал от славата, но Шарлот е безмилостна редакторка и е единствената, която може да му помогне. А и проектът не е какъв да е – авторът иска да напише книга за любимата си, която го е напуснала. За него това ще е не просто книга, а публично обяснение в любов.
Към екипа им се присъединява и харизматичната парфюмеристка Габриела, която живее в градината на френските аромати Грас и умее да улавя емоциите на хората и да ги превръща във парфюми.
Именно преклонението към ароматите превръща този роман в изключителен. Авторката е учила природни науки, след това е специализирала в сферата на козметиката. Знанията й прозират в подробните описания на процесите по създаването на един парфюм, по комбинирането на различни ухания, по използването на различни техники за извличане и съхранение на аромати. Това е магия и Лор Маржоран я познава в дълбочина.
Ухание след ухание романът ни води от отчаяние и тъга, през нервност и несигурност, към вяра и любов. Защото всеки заслужава спасение. Може да го получи обаче само ако повярва в себе си, ако пожелае да бъде спасен, ако преоткрие желанието си за живот. Шарлот търси отчаяно своето обоняние, не само заради блаженството да усети аромата на силно кафе, на букет божури, на прясно изпечен хляб или на хубаво вино. Търси го, защото нейното обоняние всъщност е нейното желание за живот. Желание, което сама си е забранила, след като е загубила детето си.
Но и травмите съществуват в живота ни, за да ни учат колко силни можем да бъдем; и колко силен е инстинктът ни за живот. Колко силна е обичта.
„Петте аромата на нашата любов“ е книга и за магията как да уловиш любовта. Думите се опитват да предадат чувствата, запечатват ги, съживяват ги от миналото. Ароматите също носят спомени, емоции, послания. Две изкуства – на писането и на създаването на парфюми – всъщност съхраняват любовта. Нима това не е магия.
Много интересна е и идеята, споделена от авторката, че всеки човек е уникална комбинация от аромати – на сила, на нежност, на стабилност, на грижовност, на секс, на обич. И споменът за този аромат понякога живее години след като любовта си е отишла. Защото паметта на обонянието е безкрайно силна. Колкото е силна и обичта.