Съвременните потребители имат все по-големи изисквания и отделят особено внимание на съдържанието на чисти, натурални и органични продукти в козметиката. Идеята, че всичко, което е здравословно за тялото е здравословно и за кожата, прокарва пътя на суперхраните от здравословната диета към козметиката. Според статистиките, продажбите на натурална и органична козметика в Европа в последните пет години нарастват с около 7% всяка година и се очаква да достигнат стойности от 5 милиарда евро през 2023.
Терминът “натурална” се използва за козметика, съдържаща натурални съставки или техни производни. “Органична” е козметиката, съдържаща повече от 90% натурални съставки с органичен произход. Най-често производителите сертифицират своите козметични продукти според критериите на агенциите COSMOS, NATURE и ISO.
Тъй като натуралните продукти стават все по-популярни, по-често се срещат и нежелани реакции на кожата към тях. В публичното пространство е наложено схващането, че всички натурални и органични продукти са безусловно здравословни и полезни. В действителност, за мнозинството от хората, натуралната козметика е напълно безопасна. Тя може да създаде проблем само при тези, които са развили свръхчувствителност към някоя от съставките. Важно е да се отбележи, че никой не се е родил алергичен, но в хода на живота си всеки човек може да развие такъв тип реакция. Това обикновено се случва след продължително използване на определен продукт.
Видове реакции на свръхчувствителност
Имунната система има ключово значение в запазването на здравето и целостта на човешкото тяло. Алергията е неадекватен отговор на имунната система на организма към чужди вещества, известни като антигени. Понякога, имунната система реагира твърде бурно на определени антигени и предизвиква реакции на свръхчувствителност. Традиционно тези реакции се класифицират в четири групи.
• Тип I реакция на свръхчувствителност е реакция от бърз тип и включва участието на IgE имуноглобулини срещу съответния антиген, с отделяне на хистамин и други провъзпалителни субстанции от мастоцитите. Такъв тип незабавна реакция отключват хранителните алергени, пчелната отрова, полените и латексът. Симптомите, които се проявяват са астма, сенна хрема, уртикария и анафилаксия.
• Тип II реакция на свръхчувствителност е автоимунен процес, която се дължи на образуването на IgG и IgM антитела срещу нормални структури в организма , отключване на ензимни реакции, водещи до възпаление и увреждане на съответните тъкани. Този тип реакция стои в основата на кожното заболяване пемфигус.
• Тип III реакция на свръхчувствителност включва участието на имунни комплекси на антигени с антитела от IgG, IgM или IgA тип. Тези имунни комплекси се натрупват в кръвоносните съдове, кожата, бъбреците и ставите и отключват каскада от възпалителни реакции, които увреждат тъканите и органите. Такъв тип реакция се наблюдава при ревматоиден артрит, васкулити и системен лупус.
• Тип IV реакция на свръхчувствителност е реакция от бавен тип, която се развива със закъснение от 48-72 часа след срещата със съответния алерген. Активират се различни имунни клетки, като T-лимфоцити, еозинофили и макрофаги, които отделят провъзпалителни субстанции и неутрализират алергена. Такъв тип реакции свързваме с появата на алергичен контактен дерматит.
Реакциите на свръхчувствителност към натуралните продукти в козметиката са от I и/или IV тип.
Причини за алергизирането към натурални продукти.
Може да се изброят няколко причини, на които се дължи алергизирането към натуралните съставки в козметиката.
Често натуралните продукти съдържат много химически вещества, някои от които, недобре проучени. Част от тези съставки са безполезни за кожата, а други може да ѝ навредят.
Възможна е кръстосана реакция към няколко натурални продукта. Например, хората алергични към растения от семейство маргаритки (Сложноцветни) по-често дават реакция към аромати и колофон. Това се дължи на съдържанието на окислени терпени и в трите групи продукти.
Един натурален продукт често проявява множество полезни свойства, като например едновременно хидратиращи и ароматизиращи свойства. Такъв продукт може да участва като хидратираща съставка в“неароматизирана” козметика и това да заблуди потребителя.
Според разпореддбите на ЕС съставките с растителен произход се отбелязват на етикетите с латинските им имена според INCI- Международна номенклатура на козметичните съставки. Това прави алергизиращите съставки в козметиката по-трудно разпознаваеми. Например, розовото масло рядко дава алергични реакции и затова често присъства в “неароматизирана” козметика. Въпреки това в него се съдържат ароматни съставки като лимонен, линалол, фарнезол, цитрал, гераниол, които са потенциални алергени. Тъй-като не се изисква отделното им обозначаване, често те остават скрити под общото име розово масло.
Възможно е чрез използването на козметика, съдържаща растителни протеини да се получи алергизиране на организма и съответно реакция след приема на такива протеини с храната. Например, при атопичен дерматит много често се използва козметика, съдържаща екстракти от овес, заради благоприятните му ефекти върху сухата кожа. При алергизиране към протеините на овеса от козметиката е възможна появата на уртикария след прием на овесени ядки.
Алергенният потенциал може да варира взависимост от мястото и начина на отглеждане на растенията или животните. Това затруднява кожното тестуване, тъй-като стандартизацията е невъзможна.
Непрекъснато се откриват нови алергени сред натуралните продукти, но все още няма единни препоръки за начина на тестуването им.
Често симптомите на алергия се появяват със закъснение и правят по-трудно разпознаването на причината за тази алергия.
Кои са натуралните продукти, които най-често причиняват козметична алергия?
Семейството на сложноцветните растения (маргаритки)се състои от повече от 20000 вида, сред които невен, лайка, арника, ехинацеа, слънчоглед и бял равнец. В козметиката се използват екстракти от всички части на растенията. Те са най-честата причина за алергичен контактен дерматит, който може да обхване не само областите на приложение, но и цялото тяло и да хронифицира. Може да даде реакция, както от IV, така и от I тип, с развитието на анафилаксия. Най-важните алергени в тях са секвитерпен лактони и полиацетилени. Много често се получава комбинирана алергия към повече растения от групата.
Прополисът съдържа над 300 различни съставки и е смес от восъци, смоли, цветен прашец и ароматни масла. Прополисът има антибактериални, противогъбични и антивирусни свойства и се използва често в козметиката. Най-важните алергени в него са естерите на кафеиновата киселина. Предизвиква алергия от IV тип и дава кръстосана алергия с балсам от Перу.
Пчелният восък(Cera alba) се секретира от восъчните жлези на пчелите. Алергените, които откриваме в него са естери на мастни киселини и дълговерижни алкохоли.
Канела(Cinnamomum zeylanicum). Есенциалното масло от кората на канела съдържа синамал, който има силен алергизиращ потенциал и е вторият най-чест причинител на алергии. Синамалът е една от осемте съставки на Ароматен Микс I за епикутанно тестуване. Синамалът дразни кожата и в концентрации >2% предизвиква иритативен контактен дерматит. Главният компонент на маслото от листа на канела е еугенол, който предизвиква алергичен контактен дерматит и уртикария.
Евкалипт. В козметиката се използват етерични масла от два вида евкалипт. Алергените, които причиняват реакции от бавен тип са съответно еукалиптол и цитронелал.
Ланолинът се секретира от мастните жлези на овцете. Съдържа восъци и свободни мастни киселини. Използва се често заради свойството да задържа вода и като емулгатор, лесно се абсорбира в кожата. Основният причинител на контактна алергия е ланолин алкохол.
Лавандулата е растение, което намира широко приложение в козметиката и ароматерапията. Етеричното масло от лавандула съдържа терпените линалоол и линалил ацетат, които при контакт с въздуха се окисляват и имат силен алергизиращ потенциал. Предизвикват реакции от бавен тип, които се проявяват под формата на алергичен контактен дерматит.
Лимонът се използва в козметиката като етерично масло, извлечено от кората на плодовете. И тук основният алерген е от групата на терпените D-лимонен, който има изразено алергизиращ потенциал след окисление.
Етеричното масло от портокал се извлича от обелката на горчивия и сладкия портокал. Съдържа големи количества D-лимонен. Лимоненът е едно от най- използваните ароматни вещества в козметиката и затова е чест причинител на контактни алергии.
Ментата намира приложение в козметиката, ароматерапията, фармацевтичната и хранителната индустрия заради приятния си вкус, мирис, антиоксидантни и антимикробни свойства. Основните съставки с потенциал на на контактни алергени в ментовото масло са ментол, ментон и ментил ацетат.
Розовото масло, използвано в козметиката и парфюмерийната промишленост е етерично масло извлечено от вида роза дамасцена. Най-честа причина за контактни алергии са съдържащите се в него гераниол и цитронелол.
Австралийското чаено дърво се използва под формата на етерично масло в козметични и фармацевтични продукти и в народната медицина, заради своите антимикробни, антисептични и противовъзпалителни свойства. Най-често дава алергия от IV тип и се дължи на окислението на съдържащите се в него терпени.
Фъстъците (Arachis hypogaea) са най-честата причина за появата на тип I алергия, която се появява след поглъщане, контакт с кожата или инхалиране. Симптомите варират от лека уртикария до тежки анафилактични реакции. Алергените са тринайсет различни протеина, означавани като Ara 1-13. Наблюдава се кръстосана реактивност към дървесни ядки, соя, боб, грах и леща.
Алергията към праскови (Prunus persica)е една от най-разпространените в южна Европа. Протеинът LTP е основният алерген, съдържащ се в главно обвивката на плодовете. Той причинява реакция от I тип под формата на контактна уртикария и анафилаксия. В козметиката прасковата се използва заради своя антиоксидантен, анти-айдж и регенераторен потенциал.
Овесът (Avena sativa) има висока хранителна стойност, поради високото си белтъчно съдържание. При наличие на свръхчувствителност, след прием с храната може да предизвика I тип алергична реакция. Овлажняващите кремове, съдържащи овес повлияват благотворно бариерните функции, заради своите антиоксидантни, противовъзпалителни и противосърбежни свойства. Тези козметични продукти може да предизвикат кожни реакции от I или IV тип.
Соята (Glycine max) е сред осемте най-алергизиращи растения и причинява реакции от I или IV тип след контакт с кожата, поглъщане или инхалиране. Индентифицирани са 16 IgE-реактивни протеина с алергизиращи свойства- Gly 1-16. Използва се широко в гримовете, козметиката и продуктите за коса, заради високото съдържание на фитостероли.
Сладкият корен (Gycyrrhiza) е коренът на около 30 вида растения, принадлежащи към едно семейство. Използва се във фармацевтични и козметични продукти като избелващ агент. В литературата са описани няколко случая на алергичен контактен дерматит, като все още не е установен потенциалният алерген.
Кожата е нашата жива бариера, предпазваща тялото от вредни и дразнещи вещества. С ограничаването на контакта с такива вещества от козметиката помагаме на кожата да изпълнява безпроблемно своите функции.
Използвана литература:
1. Bruusgaard-Mouritsen, Maria A.; Johansen, Jeanne D.; Zachariae, Claus; Kirkeby, Christel S.; Garvey, Lene H. (2020). Natural ingredients in cosmetic products – a suggestion for a screening series for skin allergy. Contact Dermatitis, (), –. doi:10.1111/cod.13550
2. K.F. Thomson; S.M. Wilkinson (2000). Allergic contact dermatitis to plant extracts in patients with cosmetic dermatitis. , 142(1), 84–88. doi:10.1046/j.1365-2133.2000.03245.x
3. Goossens, An (2016). Cosmetic Contact Allergens. Cosmetics, 3(1), 5–. doi:10.3390/cosmetics3010005
4. Catherine Pecquet; Michel Lauriere; Sylvie Huet; Francisque Leynadier (2002). Is the application of cosmetics containing protein-derived products safe?. , 46(2), 123–123. doi:10.1034/j.1600-0536.2002.460220.x
5. Sara Vansina; Dominique Debilde; Marie-Anne Morren; An Goossens (2010). Sensitizing oat extracts in cosmetic creams: is there an alternative?. , 63(3), –. doi:10.1111/j.1600-0536.2010.01762.x
6. FDA US Food & Drug Administration, Allergens in cosmetics
https://www.fda.gov/cosmetics/cosmetic-ingredients/allergens-cosmetics#common
7. European commission, Public health, Perfume Allergies
https://ec.europa.eu/health/scientific_committees/opinions_layman/perfume-allergies/en/index.htm
8. American Academy of Allergy, Asthma & Immunology Allergic Skin Conditions https://www.aaaai.org/tools-for-the-public/conditions-library/allergies/allergic-skin-conditions
9. Type I Hypersensitivity Reaction https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK560561/
Запиши се за нашия нюзлетър и ще получаваш първа специални предложения и полезна информация, които няма да видиш във Фейсбук или магазина.