Понякога имам толкова много ангажименти, толкова много отговорности, графици, задачи, че ми се иска просто за миг да се върна в детството и единствените ми планове за деня да са игри, срещи с приятели, а защо не и забъркване в някоя невинна пакост.

Ето защо изключително удоволствие ми достави книгата „Щипка пакости“ от Ана Мериано. Това е първата част от поредица с вкусното заглавие „Любов, захар и магия“, която ни среща с 11-годишната Лио. Тя съвсем не е обикновено момиче, а всъщност е най-малката дъщеря в семейство на вещици от мексиканско потекло. Но не какви да са вещици, а кулинарни. Силата им се състои в това да създават печива и в тях да влагат магии за късмет, за любов, за благоденствие. Неслучайно те притежават най-обичаната пекарна в Роуз Хил, Тексас – „Любов и захар“ и предлагат вкусни изкушения за всякакви случаи. А никой повод не е по-важен от годишния фестивал. Лио се надява тази година да й позволят да участва в подготовката за големия празник. Все пак всичките й сестри вече помагат. Но когато майка й отново й отказва с довода, че е твърде малка, тя решава да действа сама.

Но, разбира се, когато си на единайсет години, сила като магията може да се окаже доста неконтролируема и да те забърка в неприятности. Лио е много смела и изобретателна, и наистина постига доста забавни и щури резултати. Е, понякога кашата се оказва голяма, но някое ново заклинание може би ще поправи всичко… или ще направи ситуацията още по-заплетена. С Лио никога не е скучно и приключенията са гарантирани.

Но романът не е просто забавен, а е интересен поглед върху смелостта да откриеш кой си, да се противопоставиш на детското и да пораснеш, да намериш своето място в света, да убедиш другите, че можеш да се справяш сам. Това е книга за семейството, но и за приятелството, за подкрепата и най-вече за вярата в самия себе си. Всичко това е вплетено в интересни приключения, съвсем необикновени обрати и много смешни моменти.

Но освен, че е вдъхновяваща и забавна история, изключително ми допадна как тази книга разкрива тайни за мексиканската кухня, обичаи и култура.

Читателите научават за множество интересни ястия – кесадия, мигас, тамале, сладък хляб. Има дори рецепти, които може да опитате да приготвите у дома. Този роман е преклонение пред кулинарното изкуство. Приготвянето на ястия, печива и сладки е описано точно като магичен ритуал, в който всеки влага от силата, която носи. Нима в същността си готвенето не е някакъв вид магия?

Бях запленена и от вълшебството на мексиканските обичаи. Винаги съм била привлечена от мистицизма на латиноамериканските народи, а в тази книга читателят наистина се потапя в него. Действието започва именно с един от най-емблематичните празници в тази култура – Денят на мъртвите. Това е празник, който се отбелязва основно в Латинска Америка и в Мексико в първите два дни на ноември. В градовете се правят карнавални шествия, които се стичат към гробищата. Семействата се събират, за да си спомнят за починалите си близки. Празникът е възникнал в Мексико. В него са се смесили древни ритуали на ацтеките и католическия празник Вси Светии. От романа научих какви са точно обичаите за този ден, какви ястия се приготвят, какви обреди се изпълняват и как се правят известните мини олтари за изгубените близки.

Но тази книга е преди всичко за живота, за порастването, за откриването на един нов свят на чудеса, но и на много отговорности. Романът наистина е най-вече за млади момичета, но всъщност е много вдъхновяваща и весела история и за пораснали читатели. Кара ни да се замислим за видимия и невидимия свят, но най-вече за силите, които всеки един от нас носи. Защото дори и да не сме наследници на вещици, всеки от нас има сила. И всеки може да постигне чудеса в една или друга област, стига да повярва в себе си и да вложи сърцето си в начинанието, което е избрал. Много ми хареса мисълта на майката на Лио: „магията е част от теб. И ти решаваш какъв смисъл да влошиш в нея.“ Нима това не важи за всеки един от нас?