„Започни начисто“, ревю от Бела Чолакова

„Започни начисто“ – колко примамливо звучи. Нима не ни се е искало много пъти в живота да можем наистина да започнем начисто – както в кариерата, така и в личен план? В своята едноименна книга консултантката по кариерно развитие и личен брандинг Лили Георгиева се съсредоточава върху постигането на лекота и смисъл в професионален аспект. Но и подчертава, че промяната в кариерата неизменно е свързана с такава и в личен план. Защото истинската промяна се осъществява „отвътре-навън“.

Авторката е създателка на изпитана методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“. И наистина с устрем е изпълнена и всяка една глава от книгата й и ни носи вдъхновение и смисъл. Това не е просто наръчник с лесни и бързи съвети за постигане на успех в кариерата, а сериозно и задълбочено изследване на множеството фактори, които могат да са спирачка в нашето развитие.

Лили Георгиева компетентно изследва какво стои в основата на нашите представи за ролята на работата в живота ни: от историческите фактори – като индустриалните революции, през семейното наследство – като страхове от фалити, които понякога родителите предават на децата си, до личните ни убеждения, които сами създаваме, но понякога после ставаме тяхна жертва.

Консултантката по кариерно развитие ни запознава и с различни теории на футуролозите, според които „фокусът върху капитала ще бъде изместен върху фокуса на таланта“ и ни съветва как да осъществим това още в настоящето и да преместим сами за себе си фокуса си от финансовата сигурност и престиж към усещането за принос и смисъл.

Обърнато е внимание и на това как да изберем кариера или позиция, която да отговаря на същността ни. Как да не попадаме в капана на чуждото мнение, на фалшивия престиж, а да се водим от истинските си ценности. Лили Георгиева говори за разграничаване на “опаковка“ и „съдържание“ и ни учи как фокусът да премине от „опаковката“ – позиции, титли, компании, към „съдържанието“ – нашата същност, ценности, суперсила, роля, умения, възможности за принос.

Засегната е темата и за перфекционизма, като той е представен реалистично – като сила, която може да е катализатор, но и като болест, която може да ни провали. Затова авторката говори за точната „дозировка на перфекционизма“, която всеки трябва да намери за себе си, за да бъде той здравословен. Учи ни и защо развитието с цел доказване понякога е нездравословно за разлика от развитието от любопитство, което носи истинско удовлетворение. Насърчава ни винаги да избираме развитие от любов, вместо развитие от страх.

Изключително полезни са и разсъжденията на консултантката как често ние натоварваме работата си с хиляди очаквания и имаме нужда тя да задоволи всичките ни потребности. А всъщност това е невъзможно и понякога истинската ни нужда е от удовлетворение в друга сфера от живота.

Много ценни лично за мен са съветите как е възможно да преработим моделите и нагласите към нас самите като личности и професионалисти. Модели, които понякога са толкова дълбоко кодирани и които ние сами подхранваме години наред. А които всъщност само ние можем да променим. Важни са и примерите защо е полезно да преминем от очакване на външна валидация към процес на вътрешно зачитане, сами да си дадем онова, което очакваме да получим отвън. Защото всички похвали, титли, медали няма да ни донесат истинско дългосрочно усещане за удовлетворение, ако сами не зачитаме и не ценим себе си. Лили Георгиева подчертава, че е много важно да спрем да сме прекалено зависими от външните авторитети и да изградим свой собствен авторитет, да умеем да разпознаваме гласа му и да се научим да го зачитаме.

Авторката дава и точни и практични съвети как да не се лутаме в безкрайно премисляне и планиране, в постоянен анализ, за да поемем към отговорност, туширане на страховете, вземане на решение и действие.

За първи път от тази книга научих и за „синдрома на самозванеца“ – нашата склонност да поставяме под съмнение собствените си способности, да обезценяваме постиженията си, да сме постоянно тревожни, че не сме достатъчно добри. Модели, в които се разпознах самата аз и осъзнах как те могат да провалят дори най-добрия професионалист. Защото не е достатъчно просто да си добър в това, което правиш, нужно е и да имаш вяра в себе си и да се цениш.

Изключително обогатяващи за книгата са личните истории на жени, които са били клиентки на авторката и на които тя е помогнала да намерят своя смисъл и посока в кариерата – за някои това е било съвсем различно поприще, за други е било издигане, за трети – точно обратното – избор да посветят повече време на личния си живот. Тези жени искрено разкриват своя път и в думите на всяка една намираме по малко от себе си.

Интересни са и въпросите, оставени в края на главите, за да помислят над тях читателите и да открият отговорите за себе си. Този метод ми се струва много полезен, тъй като на подобен тип въпроси няма правилни или грешни отговори, а има единствено верни за конкретния човек и за конкретния период, в който той се намира.

Много ценни са и съветите на авторката как да спрем да се крием зад проектите си, как да носим стойност чрез автентичност и компетентност, как да бъдем видими.

Лили Георгиева ни повежда по пътя от асоциацията за кариерата като „дълг“, „задължение“, „състезание“, „съперничество“ – към кариерата като „осъзнат избор“, „принос“, „разширяване“, „създаване“; от работа, към която напасваме същността си и начина си на живот – към работа, която отговаря на начина ни на живот и в която изразяваме същността си; от неосъзнато следване на чужди критерии за успех – към създаване и развиване на наши собствени.

Тази книга наистина е книга за промяната. Но не толкова кариерна промяна, колкото промяна на възприятието ни за кариера, на представата ни за нейното място в нашия живот.