Феноменът Бриджъртън, ревю от Бела Чолакова

Едва ли са мнозина тези, които не са чували за „Бриджъртън“. Сериалът се превърна в най-гледания на всички времена в платформата Netflix, като само за първия месец след пускането си отчете рекордните 82 милиона гледания. Наистина феноменален успех. Но откъде започна всичко…

От Джулия Куин и нейната поредица, посветена на семейство Бриджъртън и техния аристократичен живот в началото на XIX век във Великобритания. Херцози, маркизи и виконти са главните герои в книгите й, а героините й са красиви, остроумни и доста независими за времето си жени. Дами, обречени да бъдат единствено съпруги и майки, но успяващи да се преборят за истинска любов.

Книгите от поредицата могат да се четат независимо една от друга, тъй като дори и някои от героите да се появяват в няколко, историята във всеки роман се ограничава до трепетите на една от двойките.
Първата – „Херцогът и аз“ – ни среща с лейди Дафни Бриджъртън, която все още не е получила достойно предложение за брак. Причината е, че тя не е от младите момичета, които само се усмихват покорно и кимат в знак на съгласие, а напротив – винаги има свое мнение и не се притеснява да го изрази. Повечето кавалери намират това за шокиращо.

Херцог Хейстингс обаче остава учуден от чувството й за хумор и от свежия й поглед върху обществото и света. Но той се е зарекъл никога да не се жени и да няма деца. Наскоро завърнал се от чужбина, възнамерява да страни от висшето общество точно както баща му е отбягвал самия него през цялото му детство. За да се спаси от всички амбициозни майки, които непрекъснато го преследват да му представят дъщерите си за женене, той измисля как да ги заблуди.

Ако двамата с Дафни се престорят, че той я ухажва, херцогът ще има глътка свобода, а тя пък ще увеличи шансовете си за перспективен брак, след като един херцог я е сметнал за добра партия. Колкото и странен да звучи този план, той всъщност е доста успешен. Поне докато и двамата не падат в капана, който сами са заложили. Защото колко дълго двама души могат да се преструват, че са влюбени, без наистина да се влюбят… особено ако са предопределени един за друг…

Романите на Джулия Куин са класически любовни романи, но с исторически привкус, което ги прави доста по-интересни от стандартните. А най-ценното е, че цялата романтика е допълнена от интересни обрати и великолепно чувство за хумор. Динамиката между Дафни и херцога е толкова наситена и впечатлява най-вече с остроумните реплики, които двамата си разменят. Истински романтично е, когато един мъж се влюбва не просто във външния вид на една жена, а в нейната духовитост и сила на характера. Джулия Куин избира именно този подход за романите си. Тя обръща особено внимание на ролята на семейството, на чувството за отговорност, на неостаряващи ценности като чест и достойнство; на това да държиш на дадената си дума, да си истински джентълмен или дама, да си готов да умреш, но да не опетниш името си или това на човека, когото обичаш. В нейните романи дългът и доброто поведение винаги са на първо място. И любовта, колкото и да е силна, не бива да е техен враг, а напротив – да ги подхранва.

Може би заради това наричат Джулия Куин „истинска съвременна Джейн Остин“. Вярвам, че наследството на Остин е прекалено ценно и много писателки са оприличавани на нея, но и че нуждата от сравняване с нея всъщност съвсем не е необходима. Разбира се, Джейн Остин е Джейн Остин и това, което тя е постигнала като писателка в своето време – като стил, но и като еманципация – няма как да бъде преповторено днес.

Колкото до Куин – тя има свой характерен почерк, който й печели достатъчно читатели и без да има нужда да бъде оприличавана на Остин. Тя залага на историческата романтика, на чувството за хумор и, разбира се, на еротичния привкус. В романите й сексуалността играе важна роля и някои от сцените в „Херцогът и аз“ са доста горещи. А страстта е идеалната подправка за всеки любовен роман.