Още заглавието на тази книга ме плени – „Фрида Кало и цветовете на живота“ от Каролине Бернард. Ако може с едно изречение да се опише творчеството на Фрида то „цветовете на живота“ неизменно ще присъстват в него. Понякога ярки, понякога мрачни – нюансите на съществуването са винаги истински. Такава е и самата художничка – истинска и искрена. До болка.

Първата ми асоциация с Фрида Кало е червено – като цветята, разцъфващи в картините й, като червилото, с което неизменно рисува себе си, като сърцата – истински анатомични сърца – които се появяват в картините й. Червеното е цветът на страстта, на любовта, но и на кръвта и на болката. Животът на самата Кало е изтъкан от страст и болка. Съдбата й е била жестока, но спасението – винаги близо – в изкуството.
„В Мексико се смята за благословия човек да се роди и да умре в една и съща къща. – пише авторката в послеслова на книгата – Фрида Кало умира на 13 юли 1954 г. в Каса Асул. Навършила е едва 47 години. След смъртта й всичките й лични вещи са заключени в банята й в Каса Асул. Диего Ривера разпорежда вратата да бъде отключена едва петнайсет години след смъртта й. В действителност минават цели петдесет, докато отворят помещението. На бял свят излизат истински съкровища: дрехи, бижута, козметика, корсети, снимки и писма…“

Самата Фрида е като една заключена кутия за бижута. Преоткрита петнайсет години след смъртта си, тя и до днес остава много влиятелна художничка, която впечатлява поколение след поколение. Но точно като заключената си къща, остава и загадка. Загадка, която дори след десетилетия усилия да бъде проучен животът й, да бъде анализирано изкуството й, никога не е напълно разгадана. Може би именно в това се крие силата на Фрида Кало – че е мистерия.

„Фрида Кало и цветовете на живота“ обаче ни дава шанс да надникнем в историята на жената, гледаща ни от своите автопортрети с поглед, който е едновременно пленителен, леко тъжен, леко осъдителен.

Описват я като: „Различна във всички измерения. Животът й минава под знака на страданието, живителната сила на таланта и изпепеляващата любов. Тя е Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон – мексиканската художничка, прочула се с автопортретите си в цял свят. Фрида Кало е жената, за която два пъти се жени Диего Ривера. Единствената, която успява да укроти огнената му натура.

Тази изключително талантлива и огнена жена оставя 143 картини, 55 от които са автопортрети. Фрида Кало, също като любимия си Диего, е известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил – както в изкуството, така и в личния си живот. Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор.“

Съдбата на Кало е белязана от една ужасяваща катастрофа, която не й отнема живота, но й отнема почти всичко друго – правото на безгрижна младост, мечтата да стане лекарка, способността да стои изправена без корсет, възможността да има деца. Именно в черните нюанси на болката, на самотата и обречеността, Фрида открива и всички останали цветове. Прикована на легло месеци наред с раздробена бедрена кост, травмиран гръбнак и две счупени ребра, тя започва да рисува. И открива, че изкуството може да й помогне да напусне света на физичното и да забрави за болката, поне за малко.

Така започва пътят й между болките в реалността, които я сполетяват една след друга, и изцелителния свят на изкуството. Благодарение на таланта си Фрида намира сили да живее.

Вдъхновение й носи и любовта – силна и помитаща, тя идва неочаквано в живота й и я отвежда до много върхове… но и до много нови болки. Отношенията й с мексиканския художник Диего Ривера са странна плетеница от страст, политика, изневери, болки, скандали, две сватби, един развод и много, много изкуство.

Може би изкуството всъщност е истинската голяма любов на Фрида и нейният най-верен и най-сигурен партньор. То завинаги остава до нея и винаги я спасява – от тежестта на съдбата, от политическите сътресения в Мексико, от сивотата на света, дори понякога от самата нея.
Авторката Каролине Бернард ме спечели още с предишните си романи. Нейният „Музата на Виена“, разказващ невероятната история на Алма Малер, е една от най-любимите ми книги от колекцията „Музи“. Бернард е литератор, посветил се на историческите романи. Нейните героини винаги са силни, независими, борбени жени. Жени, оставили толкова ярка следа в изкуството и в историята, че няма как да не бъдат извор на вдъхновение и днес.

Особено ценно в романите на Каролине Бернард е, че преди писател, тя е много добър журналист, който е готов да посвети дори години за проучване на темите си. Нейното възхищение към Фрида Кало се заражда преди повече от трийсет години. Тя посвещава десетилетия да проучва историята й, изкуството й, страната й. Дори отива в Мексико, за да види с очите си Каса Асул.

Именно заради това, че авторката влага години работа и сърцето си във „Фрида Кало и цветовете на живота“, романът е толкова ценен – защото дори на места Бернард да е водена от въображението си, историята е максимално близка до истинската съдба на Кало. В романа са включени дори цитати от дневници и писма на самата художничка. Така всеки читател ще успее поне за миг да надникне в загадката Фрида.

„Двете Фриди“, Фрида Кало, масло върху платно, 1939 г., Музей на модерното изкуство, Мексико.