От векове чистата, гладка, равномерно пигментирана кожа с перфектен тен е символ на здраве, красота и съвършенство. За много хора, това е една трудно достижима мечта. За щастие, науката е все по-близо до разкриване на всички тайни, свързани с пигментацията и до откриване на рецептата за перфектна кожа.

Идеалният тон на кожата е свързан с нормалната биологична активност на нормални меланоцити, разположени на нормалното си място в епидермиса, осигуряващи нормалното образуване и равномерното разпределение на пигмента меланин. Меланогенезата е твърде комплексен процес, свързан с фини механизми на контрол, които лесно може да се отклонят от нормите.

Нарушенията в нормалната пигментация можем да разделим на:

Хиперпигментации: Участъци от кожа, които имат по-тъмен цвят от околната, нормално пигментирана кожа.
Хипопигментации: Петна от кожата с по-светъл от основния цвят на кожата.
Депигментации: Участъци от кожата в които изцяло липсва пигмент.
Смесена пигментация: Микс от по-светли и по-тъмни участъци.

Най- общо казано, хиперпигментациите са резултат от свръх-производство, транспорт и разпределение на меланина. Такива локални промени в кожата се наблюдават при мелазма, соларно лентиго, лунички, петна тип кафе с мляко, както и след някои възпалителни процеси. Хипопигментациите са резултат от намаляване броя на меланоцитите или невъзможността им да произвеждат меланин или да транспортират меланозомите. Пример за такива заболявания са витилиго, пъстроцветен лишей и хипопигментации след възпалителни заболявания.

Промените в пигментацията може да са в резултат от неправилна миграция на меланоцитите през ембрионалното развитие, нарушения в синтеза на меланин, нарушено образуване и трансфер на меланозоми, дефекти в разграждането и отстраняването на меланина. Разрушаването на меланоцитите при имунологични или токсични въздействия, също може да доведе до неправилна пигментация. Тези нарушения може да засягат кожата на цялото тяло (албинизъм) или само отделни участъци от нея (пиебалдизъм). Някои от тях са вродени (пигментни невуси), други придобити (мелазма, старчески петна). Някои от тях се дължат на генетични дефекти (албинизъм) или ендокринни нарушения (болест на Адисон). При някои откриваме инфекциозен причинител (сифилис) или недостиг на витамини (дефицит на витамин В12 или фолиева киселина). Причина за пигментни нарушения са и някои външни въздействия, като ултравиолетови лъчи (тен, слънчево лентиго ) или лекарства (Тетрациклин).
Най-често срещани пигментни нарушения:

Мелазма
Мелазмата е придобито нарушение в пигментацията на кожата, предимно в изложените на слънце участъци на лицето, шията и ръцете. Най-често засяга 2-5 фототип жени в детеродна възраст. Мелазмата е многофакторно заболяване, в което играят роля генетично предразположение и хормонални фактори в съвкупност с влиянието на слънчевата радиация. При епидермалната мелазма, меланоцитите са уголемени и притежават повече дендрити. Наблюдава се повишен брой и трансфер на меланозоми с натрупване на меланин в епидермиса. При дермалният тип в дермата има струпване на меланофаги. Както ултравиолетовата, така и видимата светлина стимулират меланоцитите и индуцират меланогенезата. Хроничното действие на УВ-А лъчите уврежда базалната мембрана и дермата. В кожата откриваме и други белези на фотоувреда, като еластоза, увеличен брой на капилярите и струпване на лимфоцити. Женските полови хормони естрадиол, лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон са повишени в серума на жените с мелазма. Установена е и повишена чувствителност на меланоцитите към тези хормони.

Поствъзпалителна хиперпигментация
Поствъзпалителната хиперпигментация e реактивна хипермеланоза която се развива след възпаление на кожата. Тя може да е следствие от заболявания, като акне и екзема или външно увреждане от изгаряне, травма или дерматологични и лазерни процедури. По-често са засегнати хората с тъмен фототип. Тежестта на пигментиране зависи от силата на възпалителната реакция, цвета на кожата, степента на увреждане на базалната мембрана и стабилността на меланоцитите. Дълбочината на която се отлага меланина определя прогнозата и ефекта от лечението. Епидермалната хиперпигментация избледнява по-бързо, докато дермалната е устойчива и трудно се поддава на лечение. Появата на поствъзпалителна хиперпигментация може да бъде предотвратена или намалена, при своевременно лечение на подлежащото заболяване, което подтиска силата на възпалителната реакция. Опити за лечение на вече образувана пигментация се правят само след пълно отшумяване на възпалителните процеси.

Терапията на много заболявания с нарушена пигментация се базира на точна диагноза и специфично лечение. Често е много трудно да бъдат постигнати козметично приемливи резултати. Затова усилията на дерматолозите и козметичната индустрия са насочени към повлияване на обратимите външни фактори, повлияващи меланогенезата.

Ултравиолетовите лъчи са основният външен фактор,който усилва производството на меланин и предизвиква нарушения в пигментацията под формата на мелазма, соларно/сенилно лентиго, фотостареене и преждевременно стареене на кожата.

Острите ефекти от действието на ултравиолетовите лъчи са изгаряне и/или потъмняване на кожата. След еднократно излагане на слънце, се наблюдава увеличение в размера на меланоцитите, последвано от покачване на тирозиназната активност. Повторното въздействие на слънчевите лъчи води до повишаване на активните меланоцити и броя на зрелите меланозоми в кожата. Плътността на меланоцитите обичайно е по-голяма в откритите части на кожата, често изложени на слънце.
Ултравиолетовата светлина е много ефективен стимулатор на меланогенезата. Този ефект се дължи, както на директно действие върху меланоцитите, така и индиректно, чрез действие върху кератиноцитите и освобождаване на сигнални молекули които активират производството на меланин.
Слънцезащитните кремове са задължителен елемент в борбата против неправилната пигментация. Освен профилактичен ефект, те имат и терапевтичен ефект. Клинични проучвания доказват, че дори само използването на широкоспектърна слънчева защита подобрява състоянието на кожните хиперпигментации при мелазма.

Терапевтични средства за повлияване на хиперпигментациите
Механизмът на действие на избелващите агенти е свързан с подтискане на производството и разпределението на меланин на различни етапи в меланогенезата. Най-често действието им е свързано с подтискане на главния ензим в меланогенезата-тирозиназа. Друга опция е блокиране на производството или трансфера на меланозоми. В допълнение, някои депигментиращи агенти може да действат посредством антиоксидантни или противовъзпалителни механизми.

Депигментиращите средства може условно да се разделят на фармакологични и козметични. Фармакологичните средства имат висока ефективност, но и сравнително висока честота на странични реакции и се използват само по лекарско предписание. В козметичните средства нежеланите реакции са сведени до минимум, защото се използват по-ниски концентрации и вещества, които не дразнят кожата. Те са безопасни за използване, но имат и значително по-ниска ефективност и бавно действие.

Фармакологични депигментиращи средства
Повечето фармакологични депигментиращи агенти действат върху ключовия за меланогенезата ензим-тирозиназа.

• Хидрохинонът е най-мощният инхибитор на тирозиназата и най-добре проученият антимеланогенен агент. Използва се в концентрации от 2 до 6%. Хидрохинонът се конкурира с тирозина и го предпазва от по-нататъшно преобразуване, а неговите оксидативни продукти увреждат мембранните липиди и протеини, включително тирозиназата.

Освен раздразнение и сърбеж, които са най-честите странични ефекти, при използването на хидрохинон, са били наблюдавани депигментация и охроноза. Охронозата е тъмна пигментация на кожата, която се дължи на акумулиране на хомогентизинова киселина в дермата с разграждане на колагена и еластина и перманентно депониране на оцветени влакна в дермата. Хипопигментацията се дължи на деструкция на меланоцитите от прекалено дълга употреба на хидрохинон. В последните години се натрупват данни за неговата потенциална канцерогенност и затова употребата му в някои държави е забранена.

• Третиноинът първоначално е бил използван за подобряване резорбцията на хидрохинона, но в последствие е установено, че има самостоятелен инхибиращ ефект върху тирозиназата. Ретиноидите стимулират обновяването на епидермиса и имат ефект върху трансфера на меланозоми и разпределението на меланиновите гранули. Използват се в концентрации от 0.025% до 0.1%. Често предизвикват зачервяване и раздразнение на кожата.

• Кортикостероидите като дексаметазон, флуоцинолон ацетонид също намират приложение за изсветляване на кожата, като предотвратяват действието на възпалителните медиатори. Те намаляват нивата на цитокините, които участват в индуцираната от ултравиолетовите лъчи пигментация.

• Тройна комбинация
Кремът Тройна комбинация, който съдържа 4% Хидрохинон, 0.05% Третиноин и 0.01% Флуоцинолон ацетонид е най-ефективното средство за изсветляване на пигментациите. Освен самостоятелните си депигментиращи ефекти, всяка от тези съставки намалява страничните ефекти на останалите. Кортикотероидът намалява раздразнението от хидрохинона, а третиноинът подобрява предизвиканото от кортикостероида изтъняване на кожата.

Фармакологичните средства са много ефективни за редуциране на пигментациите, но появата на странични ефекти често демотивира хората и предизвиква неудовлетворение и прекратяване на терапията.
Козметичните средства повлияващи пигментациите са сигурна и безопасна алтернатива.

1. Козметични средства с действие върху тирозиназата

Инхибиране на тирозиназната активност
• Арбутинът е натурален екстракт, които се извлича от различни растения –мечо грозде, боровинки, круша. Той е производно на хидрохинона с по-меко действие. Подтиска активността на ензима тирозиназа и узряването на меланозомите. Действието му зависи от концентрацията, но в по-високи дози може да се получат хиперпигментации. Безопасно е да се използват концентрации до 3%.

• Азелаиновата киселина се използва за лечение на акне, но действието и върху меланогенезата я прави и успешен депигментиращ прапарат. Азелаиновата киселина подтиска синтеза на ДНК и митохондриалните ензими и има директен цитотоксичен ефект върху меланоцитите. Тя действа само на абнормните клетки и затова не предизвиква побеляване на кожата или тъмна пигментация. Особено ефективна е при хиперпигментации, свързани с възпаление.

• Коджиевата киселина е натурален продукт от дейността на гъбички, който в допълнение на антиоксидантната си активност, инхибира и ензима тирозиназа в концентрации 1-4%.

Намаляване производството на тирозиназа
С такова действие са свингозин фосфат, лизофосфатидинова киселина и някои церамиди.

Повишено разграждане на тирозиназа.
Локалното приложение на линолова, линоленова и олеинова мастни киселини засилва разграждането на ензима тирозиназа и има депигментиращ ефект.

2. Козметични средства подтискащи меланозомния трансфер.
Намаляването на трансфера на меланозоми от меланоцитите в кератиноцитите води до видимо намаляване на пигментациите, защото пречи на разпръскването на меланина в епидермиса. Депигментиращи агенти с такова действие са ниацинамид, лектини, неогликопротеини.

3. Козметични средства с антиоксидантно действие:
Антиоксидантите намаляват пигментациите, като действат на активната страна на тирозиназата и намаляват окислителните процеси водещи до производство на меланин. Като прихващат свободните радикали след ултравиолетово облъчване, антиоксидантите блокират сигналните пътища, стимулиращи меланогенезата. Най-ефективните депигментиращи антиоксиданти са Витамин С, Витамин Е, алфа-липоева киселина, ресвератрол.

4. Растителни екстракти
Обикновено съдържат комбинация от натурални съставки, които действат синергично. Такива избелващи съставки са алоезин, арбутин, елагиева киселина, хесперидин, кампферол, ресвератрол, азелаинова киселина, чалкони и трихидроксифлавони.

5. Неврокозметика
Неврокозметиката е модерно направление в козметиката, което използва специални съставки, въздействащи върху кожните неврони.

Разработването на неврокозмецевтици влияещи върху меланогенезата се базира на задълбочени научни изследвания.

Пигментните петна са характеристика на стареещата кожа и фотоувредата на епидермиса и в двата случая са проява на високи нива на клетъчен стрес, причиняващ локална свръхпродукция на меланин. Ролята на нервната регулация на меланогенезата също е известна. Меланоцитите, както и невроните произхождат от нервния гребен. Установена е дори физическа връзка между меланоцитите и края на кожните неврони. Тук невропептидите отделени от невроните взаимодействат с рецептори върху повърхността на меланоцитите. Невропептидите увеличават броя на меланоцитите и стимулират транспорта на меланомите чрез дендритите. Фотоувредената кожа съдържа повече нервни окончания и затова тези ефекти са по-изразени.

Един нов подход в решаването на проблемите с хиперпигментациите е прицелването в тези механизми на въздействие. Учените са успели да открият субстанция, която редуцира въздействието на клетъчния стрес и невропептидите върху меланоцитите. Тя е екстракт от растението морски нарцис – Pancratium Maritimum и има забележителен ефект върху пигментациите, като намалява както размера им, така и интензивността на пигмента.

Това е едно иновативно и оригинално решение на проблема с нежеланите пигментации, който Руми Козметикс инкорпорира в своя най-нов продукт Капки за съвършена кожа.

Установено е, че депигментиращите вещества с различен механизъм на действие могат да въздействат синергично на меланогенезата и така усилват ефекта от терапията. Затова в Капките за съвършена кожа са включени и други специални депигментиращи съставки.

Cystoseira Tamariscifolia е особен вид водорасло с иридесцентен цвят, който включва всички цветове на дъгата. Екстрактът от това растение има специални свойства: влияе на меланогенезата на три различни нива, преди по-време и след образуване на меланина. Екстрактът действа на кератиноцитите, като подтиска образуването на алфа-меланоцитостимулиращ хормон. В допълнение, пречи на свързването му с меланоцитите и така намалява активацията им. В меланоцитите екстрактът инхибира синтеза на ензима тирозиназа и пречи на узряването на меланозомите. Третото ниво на въздействие е намаляване абсорбцията на меланозоми в кератиноцитите и задействане на механизми за ускорено разграждане на меланозомите. Всички тези ефекти осигуряват мощно депигментиращо действие, което започва още в първата седмица след прилагането му. Тази съставка изсветлява пигментациите и намалява контраста с околната кожа. Резултатът е сияйна кожа с по равномерен тен.

Витамин Е, Токоферол допълва депигментиращия ефект, благодарение на своето антиоксидaнтно и противовъзпалително действие. Витамин Е модулира клетъчния отговор към действието на UVB-лъчите, предотвратява липидната пероксидация на меланоцитните мембрани и повишава съдържанието на вътреклетъчния антиоксидант глутатион. Той самостоятелно инхибира ензима тирозиназа и намалява производството на меланин.

Други методи на въздействие върху пигментациите
• Химическите пилинги може да се използват самостоятелно или в комбинация с други избелващи средства. Прилагането на повърхностен пилинг предизвиква излющването на горните слоеве на епидермиса, включително и съдържащия се в кератиноцитите меланин. Най-често се използват алфа-хидрокси киселини, като гликолиева и млечна киселина. При по-тъмен фототип пилингите се прилагат не само върху петната, а върху цялото лице, за да не остава демаркационна линия. За по-голяма ефективност кожата се третира с други избелващи агенти за около месец преди пилинга. И тук има опасност от появата на поствъзпалителни хиперпигментации при прекалено агресивно въздействие върху кожата.

• Лазерна терапия на хиперпигментациите
Лазерното лечение революционизира терапията на много дерматологични заболявания, включително на тези с нарушена пигментация. Лазерите успешно се използват в лечението на някои видове невуси, слънчеви/старчески петна, мелазма , петна тип кафе с мляко и поствъзпалителни хиперпигментации. Лазерите използват лъчи с висока енергия и определена дължина на вълната. Тези лъчи преимуществено се поглъщат от молекули, наречени хромофори. Това позволява лазерният лъч да повреди само структури, съдържащи съответния хромофор. Един от тези хромофори в кожата е меланинът. За премахване на пигментациите се използват лазери със зелена светлина (PDL), червена светлина (QS Ruby, QS Alexandrite), инфрачервена светлина (QS Nd:YAG), както и интензивна пулсираща светлина (IPL). Светлината с определен цвят прониква на различна дълбочина в кожата и така с помощта на различни лазери се третират пигментации в епидермиса или дермата. QS лазерите могат да доставят много кратки импулси в рамките на наносекунди, което селективно поврежда меланозомите. Лазерните процедури се провеждат от лекар-дерматолог, с оглед на правилната оценка на заболяването. Рисковете които крие лазерното лечение са свързани с поява на хипо- или хиперпигментации, образуване на хематоми или изгаряне на кожата.

Най-важната част от лечението на хиперпигментациите е търпението и постоянството. С нито един от изброените методи на може да се постигнат бързи резултати. Задължително е използването на слънцезащитни продукти съвместно с депигментиращите средства, за да може да се задържи постигнатият ефект. Слънцезащитните средства са и най-добрата профилактика на нежеланата пигментация на кожата.

Използвана литература:
Markiewicz, Ewa, and Olusola Clement Idowu. “Melanogenic Difference Consideration in Ethnic Skin Type: A Balance Approach Between Skin Brightening Applications and Beneficial Sun Exposure.” Clinical, cosmetic and investigational dermatology vol. 13 215-232. 9 Mar. 2020, doi:10.2147/CCID.S245043
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7069578/

D’Mello, Stacey A N et al. “Signaling Pathways in Melanogenesis.” International journal of molecular sciences vol. 17,7 1144. 15 Jul. 2016, doi:10.3390/ijms17071144
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4964517/

Fu, C., Chen, J., Lu, J., Yi, L., Tong, X., Kang, L., Pei, S., Ouyang, Y., Jiang, L., Ding, Y., Zhao, X., Li, S., Yang, Y., Huang, J., Zeng, Q.”Roles of inflammation factors in melanogenesis (Review)”. Molecular Medicine Reports 21.3 (2020): 1421-1430.
https://www.spandidos-publications.com/10.3892/mmr.2020.10950

Cario, M. How hormones may modulate human skin pigmentation in melasma: an in vitro perspective. Exp Dermatol. 2019; 28: 709‐ 718. https://doi.org/10.1111/exd.13915
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/exd.13915

Yamaguchi, Yuji, and Vincent J Hearing. “Melanocytes and their diseases.” Cold Spring Harbor perspectives in medicine vol. 4,5 a017046. 1 May. 2014, doi:10.1101/cshperspect.a017046
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3996377/

Keen, Mohammad Abid, and Iffat Hassan. “Vitamin E in dermatology.” Indian dermatology online journal vol. 7,4 (2016): 311-5. doi:10.4103/2229-5178.185494
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4976416/

Shin, J. W., & Park, K. C. (2014). Current clinical use of depigmenting agents. Dermatologica Sinica, 32(4), 205-210. https://doi.org/10.1016/j.dsi.2014.07.003 https://www.researchgate.net/publication/268690220_Current_clinical_use_of_depigmenting_agents