Кърсти Грийнуд умело съчетава романтика, носталгия, малко тъга и много смях в романа си „Класически наръчник за любовта“. Това е история за сблъсъка на ценностите на две напълно различни поколения; за ролята и мястото на жената в семейството, но и в света. За едната крайност – да си просто красива статуетка без право на мнение, но и за другата крайност – да си напълно еманципирана бунтарка, но да не допускаш никого до сърцето си, да решиш да си сама завинаги заради страха да не бъдеш наранена. Разбира се, пътят към щастието не минава през нито една от тези крайности. Но откъде тогава?

„Една дама никога не бива да бъде твърде самоуверена или нахална, когато се среща с някой джентълмен за първи път. В най-добрия случай тя ще бъде представена официално, но ако не стане така, да говори за времето, е подходящ начин да започне приятен разговор“, пише Матилда Бийм в своя наръчник за любовта и ухажването през 1955 г.

Почти шейсет години по-късно нейната собствена внучка Джесика Бийм напомня повече на Бриджит Джоунс, отколкото на представата на баба си за дама. Джес твърдо почита коктейлите, нощните клубове, полуготовите нудели в чашка, освен това редовно се оказва на официално събитие с ексцентрична шапка, пухкав гащеризон или прозрачна блуза с неонов сутиен. На всичкото отгоре тя не допуска никого до себе си – приятелите й са само за купони, мъжете – само за забавления. Джес не вярва в любовта или по-точно казано вярва, че тя е сигурен билет към нещастието и депресията. Затова просто не отваря сърцето си за никого.

Животът й се преобръща, когато финансовата безизходица я кара да потърси баба си, която не е виждала от години. А Матилда Бийм не е коя да е – тя е богаташка, станала известна през 50-те години на XX век с наръчниците си как всяко момиче да се превърне в идеална дама, идеална съпруга и идеална майка. В тях е затрупвала читателките със съвети като: „Грубият език никога не бива да се изплъзва от устните на една благовъзпитана добра жена! „Мътните го взели“ би могло да бъде приемливо в редки случаи, когато сте изключително ядосани.“ или: „Клюките са липса на изящество. Всяка добра жена си гледа собствената работа“.

И въпреки че в миналото наръчниците са били бестселъри, днес се оказва, че нищо не е идеално дори в живота на тази, която е учила другите как да бъдат „идеални“. Бабата също е на ръба на фалита, затрупана със стари вещи, но без реални финансови възможности да си плати дори сметките. Заплашват я, че ще я изгонят от имението й.

Джес е ужасена – не толкова от баба си, колкото от факта, че я третира като малко момиче. Матилда приема внучка си в дома си, но й налага строги правила да не приема „джентълмени“ в стаята си, да не носи разголени дрехи, както и да не се прибира пияна вечер. Непрекъснато я затрупва със съвети от типа: „Добре забърканият коктейл „Манхатън“ е едно от удоволствията в живота. Но знайте границата си с алкохола, дами. Никой добър мъж никога не е искал да се ожени за диво момиче“

Джесика може би няма да издържи дълго в този дом от миналото. Но едно предложение от издателство за пет хиляди лири я кара да остане. Просто трябва да напише книга. Това е лесно за Джесика, която също носи писателски талант и от години поддържа чужди сайтове. Оказва се сложно обаче, защото издателите имат нестандартна идея – модерната и бунтарски настроена Джесика трябва да се превърне в скромна и добродетелна жена, следвайки съветите от наръчниците на баба си и да омае един от най-желаните ергени в Лондон. Дали би успяла да го постигне с тактики като: „Добрата жена винаги трябва да бъде ентусиазирана. Дори когато е поставена в неприятна ситуация, винаги е най-добре да се държи сякаш е щастлива.“ или „Изградете връзка с мъжа, когото желаете като се интересувате от нещата, които го радват. Може да не ви идва отвътре, но с времето ще се научите да обичате хобитата му до такава степен, сякаш са вашите собствени.“

Феминистично настроената Джес няма да се примири да се превърне в безлична дама, но тръгвайки по пътя да бъде по-изтънчена, по-елегантна, по-любезна, всъщност ще открие себе си. Разбира се не точно такава, каквато баба й иска да бъде, но в крайна сметка много по-истинска, по-смела, по-добра и най-важното – готова да позволи на някого да я обича.