Признавам, че книгата на Наташа Лестър „Тайната на Диор“ първо ме впечатли с корицата си – сякаш реклама на парфюм. Очаквах роман за мода, блясък, аромати, бижута и френски финес. Оказа се, че историята съвсем не отговоря на тези мои очаквания, но всъщност ми хареса много повече, отколкото предполагах. Това съвсем не е лековат дамски роман, напротив – това е сериозен разказ за войната, за съвестта, за чувството на дълг, за женската сила, за смелостта, за оцеляването.
Главен герой в него не е дизайнерът Кристиан Диор, а първите жени пилоти, участвали във Втората световна война. Те не просто са управлявали самолети, а са изиграли ключова роля с готовността си да бъдат тайни агенти, смело решили да помагат на Съпротивата срещу нацистка Германия, рискували и дори дали живота си в борбата за свободата.
Това е роман за един от най-мрачните периоди от съвременната ни история. На фона на войната тези жени разцъфват, влюбват се, борят се за мечтите си, но и загубват близките си, жертват животите си. Те не са просто пионки, а най-големите герои в тежките събития.
На моменти читателят е възхитен от героините, осмелили се да управляват самолети редом с мъжете и борещите се за правото да бъдат приети сериозно в този затворен свят на военни пилоти. В други моменти сърцето му се къса, четейки за нечовешките изпитания в концлагерите, където много от тези жени са били захвърляни. Лагери, от които е било почти невъзможно да бъдат спасени дори след края на войната, тъй като мнозина не са знаели за съществуването на тези институции на смъртта, но и защото мъжете тайни агенти са били търсени с предимство.
Наташа Лестър създава блестяща комбинация от реални факти и фикция. Авторката прави сериозни проучвания и базира романа на истинските истории на смели участнички във Втората световна война. Сред страниците е съхранена и тази на сестрата на Кристиан Диор – Катрин, на която всъщност е кръстен и емблематичният аромат „Мис Диор“. Катрин също е била таен агент на Съпротивата по време на Втората световна война. За жалост е заловена от Гестапо и е пратена в един от най-жестоките концлагери – Равенсбрюк. Успява да преживее мъченията и ужаса, и оцелява. След края на войната е удостоена с Кръст за храброст и Почетния легион от французите, както и с Кралския медал за смелост от британците. Въпреки всички почести, тя предпочита да живее скромно и далеч от славата на брат си. Но го подкрепя изключително много. Именно тя го насърчава да вярва в себе си и да продължава да твори. Повтаря му, че във времената след войната хората имат нужда от красотата, която той създава.
Дизайнерът оживява сред страниците на романа чрез своите рокли. Най-интересното е, че 65-те тоалета на Диор, описани в детайли в книгата, са истински (без един). Показани са пред публика на дефилето „Парижка мода за всички“ през 1947 г. Наташа Лестър изучава в детайли тези модели, защото те са важни герои в книгата й. Авторката се среща с реставратори на тоалети в музея „Пауърхауз“ в Сидни. Дори й позволяват не просто да види, но и да докосне някои от роклите на Диор от 40-те години, част от колекцията на музея. Лестър прекарва известно време и в спектроскопската лаборатория в университета на Сидни, за да проучи как се изследват тъкани и мастила и как се осъществява аналитична работа върху модни експонати.
Действието на „Тайната на Диор“ ни пренася ту в миналото, ту в настоящето, в което модният историк Кат Журдан тръгва по следите на роклите на Диор, които открива в гардероба в старата вила на баба си. Чрез модата, променяла се година след година, Кат открива миналото на своя род и намира истината за себе си. Историята на роклите обаче е и история на няколко поколения… история на следвоенния свят, оцелял след жестокостите, но съумял да загърби черното и страшното, за да разцъфне в множество смели, дръзки и щастливи цветове.
„Тайната на Диор“ носи надеждата, че след всяка тъмнина, идва нов, ярък ден. Просто трябва да съумеем да издържим и да го дочакаме.