Една от най-красивите картини на Густав Климт има необикновена история, но се оказва че съдбата на жената от портрета е още по-вълнуваща. В „Дамата в злато“ Валери Трирвайлер разкрива тайната за разтърсваща връзка между Аделе и Густав – обединени от страст, изкуство и жажда за живот.
„Портрет на Аделе Блох-Бауер I“ е нарисуван от Климт в периода 1903-1907 г. Години по-късно платното е конфискувано и става част от незаконната колекция на Хитлер – стотици картини, отнети насила, откраднати, иззети от прогонени евреи. Преименувано е на „Портрет на жена на златен фон“, защото Аделе е с еврейски произход и името й не бива да бъде споменавано. Тя обаче няма да потъне в забрава. Минават повече от петдесет години и десетки съдебни битки, преди платното да се върне на законните собственици. През 2006 г. последната жива наследница на Аделе най-накрая получава великолепния портрет. По-късно той е предложен на търг и за него са платени 135 милиона долара, което го нарежда сред десетте най-скъпо продадени картини в света. Днес се намира в „Нойе Галери“ на известното „Пето авеню“ в Ню Йорк.

Вълнуващата история на портрета кара журналистката и писателка Валери Трирвайлер да се заинтригува за историята на самата Аделе. Една обаятелна жена, обгърната в мистерия. Омъжва се рано за 15 години по-възрастния от нея индустриалец Фердинанд Блох. Освен млада и красива, Аделе е начетена, интересува се от литература, музика и най-вече от изкуство. В дома си събира хора като Стефан Цвайг, Рихард Щраус, Зигмунд Фройд. Една от най-добрите й приятелки е Алма Малер. А според твърденията – Густав Климт е нейната голяма любов. А тя – неговото най-силно вдъхновение. Съществуват съмнения дори че Аделе е изобразена на най-известната картина на художника – „Целувката“, а не официалната му спътница Емили Фльоге.

Според Валери Трирвайлер Аделе и Климт са имали бурна любовна връзка и художникът е оставил тайни знаци за чувствата си именно в портрета на красавицата. Множеството очи, разположени върху роклята някои изкуствоведи интерпретират като очите на художника, вперени в Аделе. Това е неговият влюбен поглед, а прекалено пищната рокля изобразява силните му чувства. Много интересен детайл са и ръцете на красавицата – леко изкривени. Една от теориите е, че Климт ги е изобразил така странно, защото всъщност е нарисувал своята ръка, преплетена с тази на Аделе. Така двете им ръце се държат и подкрепят завинаги… и в мъка, и в радост…

Художникът дори заявява на любимата си: „Цялата ще ви превърна в злато, Аделе. Ще ви затворя в златна клетка и така ще сте моя поне в платното, щом не мога да ви имам в живота“. Той остава в историята на изкуството именно със златните си платна. Климт използва фини листа злато, с които превръща картините си в експлозия от светлина.

Самата Аделе е била такава – дръзка, вдъхновяваща, осветяваща хората около себе си. С прекалено модерни възгледи за времето си. Подкрепяла е движението за равни права на жените, както и правото на достъп до безплатни медицински грижи на всички граждани – независимо от техния произход и състояние. Помагала е на бежанци, организирала е благотворителни акции. Освен това е била отдадена на изкуството. Подкрепяла е ревностно Сецесиона, дори когато много от съвременниците й са го обявявали за прекалено скандален стил.

“Портрет на Аделе Блох-Бауер I”, Густав Климт, 1903-1907, масло и злато, „Нойе Галери“, Ню Йорк

Невероятно удоволствие е да пристъпим в света на тази жена – отдадена на дълга си, но привлечена от страстта, възпитана да бъде дама, но носеща в сърцето си бъдещето – изключително модерна, смела и запалваща желанието за промяна.

Книгата е част от поредицата „Музи“, разказваща историята на необикновени жени, оставили ярка следа след себе си. Някои от романите ни пренасят именно във вълшебното време на Бел епок – магичен период на разцвет на живописта, архитектурата, бижутерството, модата. Време, в което светлото бъдеще е изглеждало почти възможно. Неслучайно днес го наричат „изгубен рай“.
Валери Трирвайлер пише: „Някой ден успехите и парите на Фердинанд ще се стопят, красотата на Аделе ще повехне, погледът й ще изгуби блясъка си и тялото й ще се превърне в прах. Густав също ще се присъедини към брат си в отвъдното. Смъртта ще вземе надмощие над всичко, дори над любовта. Но това платно ще остане.“

Самата авторка има необикновена съдба. Тя е френска журналистка, писателка и телевизионна водеща. Работата й като политически репортер е причина за запознанството й с Франсоа Оланд. И двамата са официално обвързани тогава, но любовта им е толкова силна, че Валери решава да жертва заради нея и семейството, и кариерата си. През 2012 г. Оланд е избран за президент и Трирвайлер се оказва в ролята на Първа дама на Франция. През 2014 г. пресата разкрива аферата на държавния глава с актрисата Жюли Гайе. Валери прави опит за самоубийство. Да се възстанови от удара й помага именно писането. Тя създава първата си книга – „Благодаря за преживяното“, в която разказва за неустоимото привличане, безумната любов, лъжите, изневярата, гнева и страданието; за властта, която променя Франсоа и разяжда като киселина любовта им. Доста смело решение, тъй като по това време Оланд все още е действащ президент. Валери просто е дръзка и непоколебима. Точно като Аделе.