Джесика Парк ме покори още с книгата си „180 секунди“. Думите й обзеха ума и сърцето ми задълго. Вярвам, че романите, над които разсъждаваш след като отдавна си затворил последната страница, са тези, за които си заслужава да се говори. Но когато един автор те впечатли много първия път, след това подхождаш с огромни очаквания към другите му романи. За щастие, Джесика Парк не ме разочарова.
„Просто любов“ е книгата, която всъщност й носи световна слава. На български тя излиза след „180 секунди“, но в оригинал е написана преди нея. Романът официално се води за по-младежка аудитория, но говори на всеки един от нас.
Все още харесвам да чета книги, чийто таргет официално са тийнейджъри. Разбира се, стига да са интелигентно и интригуващо написани. А тези на Джесика Парк са именно такива. Те могат да развълнуват всеки, който не е загубил младежкото в себе си.
„Просто любов“ ни отвежда в Сиатъл, където Джули Сийгъл отива да следва. Тя се надява на вълнуващи купони и интересни срещи, но вместо в общежитие се оказва настанена при чудато семейство. Много интелигентни и много мили, но доста странни. В техния дом се говори за философия и математика, за политика и физика, но сякаш се избягват най-важните теми – за живота, за травмите, за истината. Всички в семейството – и родителите, и децата – са обгърнати от някаква голяма тайна. Болка и чувство за вина витае в дома им.
Родителите Ерин и Роджър сякаш непрекъснато са или на работа, или на конференции, или по задачи. Все отсъстват от къщи. Най-големият им син Фин е на околосветско пътешествие и дори няма време да се обади по телефона. Средният син – Мат е поел отговорностите и задълженията в семейството. Той дори ходи на родителските срещи в училището на малката си сестра – 13-годишната Селест, която е изключително умна и красива, но ужасно затворена и нежелаеща да общува с никого. Още по-странна я прави фактът, че не се отделя от една голяма картонена фигура.
Джули приема чудатостите на семейството, но обича да задава въпроси. А те ще разтърсят фалшивия мир в този дом. Каква е цената на тайната? А каква е цената на любовта? Защото най-неочакваният капан за Джули залага именно любовта.
Все пак, въпреки заглавието, авторка съвсем не е написала просто любовен роман, а е заплела история за обичта, семейството, приемането от другите, травмите, тайните. Джесика Парк е изкусен познавач на емоциите. Тя умее да предизвика героите си и да ги провокира да търсят дълбоко в себе си обич, приемане, осъзнатост. Харесвам авторката, защото не обрича героите си на безоблачни дни и сладникави романтични развръзки, а ги сблъска и с трудните чувства. Тя безмилостно дълбае в травмите и разкрива дълбоките белези. Срива стените, които понякога хората градят, за да се скрият от света.
Най-големият страх не е ли именно да те видят оголен в слабостта ти? Но не е ли и най-голямата награда да те приемат такъв, какъвто си – със странностите и лудостите ти. И не само да те приемат, но и да те обикнат.
И в тази книга на Парк присъства темата за раздялата – за силата да я понесеш, да я преживееш и да продължиш напред. Не е ли това смисълът всъщност – да имаш сили за следващия ден. А в още по-добрия случай – не просто сили, а надежда… Това е висшият пилотаж – да имаш вяра и очакване за нещо хубаво, за късче щастие.
Какъв би бил смисълът на съществуването, ако нямахме дори и измамна надежда за по-щастливо, по-спокойно, по-смислено утре?
Главната роля в романа все пак е на любовта. Любовта, за която бленуваме и която вечно търсим. В повечето случаи обаче – в другите и то най-вече в нереалните образи, в измислените герои. Сякаш те са по-лесни за обичане. А всъщност тя е в нас самите. Просто трябва да погледнем навътре, да повярваме, че заслужаваме обич и да позволим на другите да ни я дадат. Чуждата любов няма как да достигне до сърцето ни, ако не го отворим.
Много ми допада заглавието на романа, особено българският превод „просто любов“ – толкова непретенциозно, толкова минималистично. В крайна сметка всички имаме нужда просто от малко любов в живота си.