„Лятото, когато срещнах Джак“, ревю от Бела Чолакова

Колкото и бързо да пристъпва есента, не ни се иска да пускаме спомена за лятото. Копнеем да го пазим още за ден. Аз избрах да го съхраня с „Лятото, когато срещнах Джак“ от Мишел Гейбъл.

Романът разказва историята на една изкл ючителна жена – Алисия Дар. Полска еврейка, която по време на Втората световна война е изпратена в католически манастир от родителите си. За да спасят живота й, те я насърчават да се преструва на католичка. Оказва се, че момичето, което тогава се казва Барбара, умее да се преструва много добре. Тя преживява войната в Полша, оцелява в лагер и успява да си уреди документи, за да замине за страната на неограничените възможности. За Алисия това не е просто израз, а се оказва реалност. Пристига в САЩ с един куфар, красотата и интелекта си, като последните две никак не са за подценяване. Тази толкова борбена жена буквално покорява света. Стига дори до Холивуд, но най-важните роли изиграва в реалността – преди всичко за да оцелее. Първоначално се превръща в Хелена – вярваща католичка. А по-късно, когато стига до Америка, приема името Алисия. Тя е художничка, служителка в кино, камериерка в дома на семейство Кенеди, старлетка, филмова звезда, приятелка на Катрин Хепбърн и Мерилин Монро… тя е всичко, което пожелае. С годините сменя още няколко псевдонима, но именно като Алисия покорява света и сърцето на не един мъж. Готови да жертват всичко заради русата красавица са Гари Купър, Едмънд Пърдам, Алфред Зингер и самият Джон Ф. Кенеди, когото близките наричат просто Джак.

Именно пламенната и дълго пазена в тайна любовна авантюра на Алисия и Джон Ф. Кенеди е разказана в „Лятото, когато срещнах Джак“. Преди да стане президент на САЩ и преди да срещне Жаклин, той отдава сърцето си на Алисия и като че ли никога не си го връща напълно.

Мишел Гейбъл прави сериозно проучване и заплита реални факти с измислици, за да ни разкаже вълнуваща история за любов, политика, секс, предателства, интриги, амбиции. Според слуховете приживе Алисия е получила огромна сума пари от семейство Кенеди, за да пази тези тайни.

Авторката е известна със стила си, комбиниращ реалност и фикция. Романът, който я прави световно известна преди години – „Парижкият апартамент“ е написан по същата успешна схема. Гейбъл не просто описва факти, а ги използва като основа за изключително жива и оригинална картина, която изгражда сама. Авторката отново оригинално избира историята да се води в два плана – в съвременността и в миналото, за да покаже как някои дори мимолетни решения оставят следа завинаги.

А това, че героите са реално съществували личности, прави историята още по-вълнуваща. Алисия и Джак се запознават случайно в киното на един морски курорт, където тя работи и излага свои картини. Момичето мечтае да стане художничка, но рисува предимно мрачни платна. Кенеди я насърчава да създава повече морски пейзажи. Алисия обича да рисува, защото само така съхранява спомените за местата от детството си, но всъщност не разчита на таланта си, за да стане известна. Напротив – тя осъзнава, че притежава два основни актива – красотата си и способността да оцелява във всяка ситуация. Кенеди е запленен от тази жена и бързо й предлага брак. В този момент двамата като че ли наистина имат шанс за щастливо бъдеще, но бащата на Джак има съвсем ясна представа за бъдещето на сина си – трябва да стане президент на САЩ и няма как да стигне до този пост със съпруга еврейка.

Алисия няма друг избор, освен да забрави лятото, в което среща Джак. Прави го по най-очарователния начин – отива в Холивуд, сприятелява се с най-големите звезди, има флиртове с най-красивите мъже. Но Джак продължава да е част от живота й. Десет години след първата им среща, в навечерието на встъпването му в длъжност като президент, двамата трябва да си изяснят какво означават един за друг.

Къде минава границата на истината и измислицата в романа?
„Исках читателят да знае, че нещата, за които разказвам, наистина са се случили“ – споделя Мишел Гейбъл. Тя събира хиляди архивни статии от вестници и списания, прочита десетки книги за живота на Кенеди и дори лично се среща с тайни агенти.

Авторката обяснява: „Хората винаги ме питат: къде свършва фактологията и започва художествената проза? Тази книга е чиста белетристика. Вплела съм някои доста неприлични сюжетни линии и обвинения, но както и при предишните ми романи целта ми беше историята да звучи правдоподобно. Статията, която ме вдъхнови за написването на романа, задава въпроса „Имали ли са Джон Ф. Кенеди и Алисия Корнинг Кларк извънбрачно дете?“ Аз използвах някои известни факти и запълних празнините, за да представя какво би могло да се е случило. Накратко казано, тази книга е моята хипотеза.“

Една вълнуваща хипотеза, една тайна, една любов…