„Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо
разлюбваме. Това бързане унищожава цивилизацията“, пише Светлозар Желев в книгата си „За бавното живеене и насладата от живота“.

Наистина колко е важно да забавим, да спрем, да вдишаме дълбоко, да вдигнем очи към небето! Да си дадем време просто да бъдем тук и сега. Не да тичаме по сто задачи, не да висим в социалните мрежи, не да бягаме от среща в срeща. Да спрем като че ли е най-големият лукс днес.

Кога последно гледахте залеза, вдишахте аромата на цветята или просто се излежавахте без да правите планове за сто неща? Някои го наричат мързел, а други медитация. Всичко е въпрос на гледна точка. Усвояването на изкуството да забавиш е най-силното лекарство в съвременното ни общество, живеещо на скорост, близка до тази на светлината.

Точно затова „За бавното живеене и насладата от живота“ не е просто приятно четиво, а хапче срещу стрес, преумора, потиснатост. Кара те да се замислиш кое е най-важното, кое е най-ценното и да
направиш толкова често немислимото – да поставиш себе си на първо място. Да избереш спокойствието пред поредния ангажимент, тишината пред поредното безсмислено шумно събиране, почивката пред безкрайно тичане в гонене на поредната цел. Авторът ни насърчава да поемем по нов път: „Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота. Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване.“

Но все пак бавният живот съвсем не значи липса на амбиция или бездействие. Забавянето не е да не спазваш срокове и да не работиш, а е да избереш – да откриеш наистина важните за теб неща и да се придържаш към тях. И най-важното – да промениш нагласата си. Дори да си много зает – да е твой личен избор и да се наслаждаващ на заетостта. Усещаш ли, че се давиш, означава, че или не си избрал правилно или не си осмислил защо правиш всичко това и има ли начин да го вършиш така, че да ти носи удоволствие.

Светлозар Желев е категоричен: „Всеки сам трябва да изгради баланса си. Да си каже: „Премахвам нещата, които мога да си позволя и които ми носят само нерви и стрес, и добавям такива, които ми носят удоволствие“. Естествено, че е важно да се спазват сроковете, да се справяме в работата си, но е задължително да остава време за удоволствия. Когато човек желае нещо и обича нещо, той винаги намира време за него. Разбира се, животът ни е изпълнен с избори, с приоритети. Но когато човек ясно е
структурирал приоритетите си и се придържа към тази подредба, е много по-лесно да се откаже от другите неща.“

Но книгата не е дело само на един човек. Светлозар Желев е инициатор и основно перо, но всъщност е организирал изключително важен проект. Събрал е разнородни автори, всеки със своя интерпретация на смисъла за бавния живот. Именно това прави изданието ценно – защото и всеки читател може да открие
формулата за себе си – за едни бавният живот е да останеш сам, за друг е да сготвиш с любов и внимание и да се насладиш на храната, за трети – да пиеш вино с приятели под асмата. Вариантите са безброй – да отделиш време за хубава книга, за масаж, за тренировка, за смислен разговор, за разходка… да си позволиш да помислиш за себе си и да се поглезиш. Бихме го направили за любим човек, защо тогава често забравяме да го правим за самите себе си?

В книгата се срещат талантът на Георги Господинов, мъдростта на Георги Тошев, хуморът на Любен Дилов-син, поетичността на Неделя Щонова, невероятното перо на Капка Касабова, искреността на Марина Кузманова, поучителността на Иво Иванов, винаги противоположното мнение на Христо Блажев и
още много други. Изключително ми хареса привидно детската, а всъщност много смислена приказка на Петя Щифлер за връзката между любовта, храната и традициите.

В изданието са включени и различни интервюта, правени през годините със Светлозар Желев (едно от които – не крия – е мое), в които той проповядва за бавния живот, защото за него насладата от бавния живот не е просто идея, а истинска кауза. Всички, свързани с книги в България, знаят кой е авторът, но за другите, само ще кажа, че той е бил първо книжар, а след това редактор и издател. Освен това радиоводещ, телевизионен водещ и редактор на предаване за книги по БНТ, главен редактор на GRANTA, редактор на секция „Литература“ в „АРТизанин“, директор съм на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК, преподавател в Софийския университет.

Именно той настоява за бавност и ни насърчава: „Бавно. Събудете се бавно, оставете живота да потече във вените ви заедно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете

за деня, за любим човек и любимо място. Отпийте от емоцията. Излезте и свършете нещо добро, накарайте някого да се усмихне, причинете щастие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на красотата в него, създайте я, ако не ви стига. Прегърнете и целунете близък, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и с удоволствие.“