Да уловиш миг от „Любов“, ревю от Бела Чолакова

„Сега си тук.
Вземаш ме в обятията си.
А аз виждам света на пауза.“

Любовта не може да бъде заключена в клетка, не може да бъда държана насила и не може да бъде поставена в рамки. Но частица от нея може да бъде уловена, интерпретирана, преразказана и съхранена. Точно това се опитват да направят Елен Делфорж и Кантен Гребан в книгата си „Любов“. Прекрасният белгийски екип ни омагьоса още с първото си произведение „Мама“ – възхитителна ода за най-силната обич. С новия си проект ни води на ново, по-сладострастно и по-изкусително пътешествие – по тайните пътеки на любовта.

„Как може някой да пее,
че няма щастлива любов,
щом теб те има?“

Елен и Кантен са магьосническо дуо, което създава не книги, а произведения на изкуството. „Любов“ е същинска съкровищница, в която поезия, философия и литература се сливат в едно.
Текстовете са истории, размисли, почти стихове. Някои романтични, други – тъжни, трети – мъдри. Всичките обаче са затрогващи. Заедно създават пъзел от мигове: за първата среща, за преплитането на погледите, за първата страстна нощ, за дългогодишната любов, за детайлите в отношенията, за дреболиите, които толкова ни дразнят понякога в другия, но и за малките неща, които всъщност изграждат големите връзки. Някои разказват за трудните моменти как любовта оцелява по време на война или чисто и просто по време на маратона, наречен „родителство“. Но и носят равносметката как децата умножават любовта по много повече от две.

„Няма вече преди,
няма след,
има само сега,
само ти, само аз,
само устните, кожата ни,
слабините, които се срещат.
Тук съм, живея, обичам.
Свободна съм!“

Други истории говорят за загубата, за края на обичта, която обаче се оказва, че успява да живее дори след смъртта. Този великолепен пъзел от истории показва едно от най-великите чувства в различните му нюанси.
Ценното на произведението е, че илюстрациите не са просто допълнение, а напълно равностойна част. Нежни, завладяващи, съвършени.

„Дланите на влюбените милват,
мачкат, разтриват, поемат
поддържат, носят, обгръщат,
прегръщат, докосват, галят,
гъделичкат, щипят (понякога).
Дланите на влюбените
не се свиват в юмрук.
Няма любов в юмрука.“

„Любов“ е скъпоценност, която си заслужава да притежавате, да пазите, да разгръщате отново и отново, да препрочитате в тъжни или радостни моменти, да прочетете заедно с любим, да подарите на ценен за вас човек. „Любов“ е цял един свят.

„Това не е рокля.
Опакован подарък е.
Дръпни панделката,
за да откриеш изненадата.“

Високо ценя проекти, в които си личи, че освен много труд, творците са вложили и цялото си сърце. Защото без любов, няма как да създадеш нещо истински силно. А от друга страна е нужно и да има много положен труд, защото гол ентусиазъм също не е достатъчен. Затова харесвам проектите на екипа Елен Делфорж и Кантен Гребан. Защото те съумяват да вложат цялата си душа, но в същото време и да изпипат като занаятчии всеки детайл. Затова книгите им са такова чудо.

„Помни, че човекът, когото трябва да обичаш доживот, си ти самата.
Помни, че не обичаш ли себе си, не обичаш никого.
Помни, че си била обичана, откак си се родила.“

Любовта никога няма да ни я отнемат! Тя носи светлина и в най-мрачните дни! И ни изпълва с надежда дори пред очите на смъртта! Обичайте се! Обичайте децата си, любимия, родителите, приятелите, близките. Засадете стръкче обич и за непознатите, за чуждите, с които трудните ситуации трябва да ни сплотяват.
Но най-вече обичайте себе си – дайте си време за радост и спокойствие, каквото и да се случва! Любовта към себе си дава неимоверна сила! Всички имаме нужда от такава сила!

„Любовта се изживява в истина.
Ражда се от нещо видимо. Расте от споделени тайни.
Влюбих се в теб, без да те познавам.
Обичам те, защото те познавам.“