Филипа Грегъри ме заплени още преди години с книгата си „Другата Болейн“. След това роман след роман, си извоюва сигурно място сред любимите ми писатели. Родена в Кения през 1954 г., тя завършва история и защитава докторат по литература на XVII век в Единбургския университет. Преди да се посвети на писателската кариера, работи като журналист и продуцент за BBC. Днес е призната за „кралица на историческия роман“.

Грегъри успява от известни исторически периоди да създаде изключително наситени с интриги и обрати романи. Преди всичко това се дължи на факта, че тя е от онези умни писатели, които освен да пишат, четат много. Прави сериозни проучвания, събира непопулярни факти и поставени под въпрос теории на историци. След това умело им вдъхва живот чрез реалистично изградени персонажи, чрез проникновени описания на нравите на епохата и създава изключително ярки портрети на толкова известни и в същото време непознати за нас личности. Изключително удоволствие доставя умелостта, с която авторката обвързва историческите факти с въображаеми подробности. Под перото й оживяват Елизабет I, Мария Тюдор, Катерина Арагонска, Мери Шотландска… и още много велики жени.

С новата си книга „Мочурища“ Филипа Грегъри започва многообещаваща поредица, проследяваща историята на обикновено семейство от скромен живот до процъфтяване. Авторката разкрива: „За мен като историк е интересно как съдбините на всяко едно семейство отразяват по свой начин съдбините на страната. Всички сме продукт на националната, така и на семейната история. Интересно за мен като феминистка е как тези съдбини толкова често са невидимо направлявани от жени. Интересното за мен като романист е дали е възможно да разкажа една измислена история, която показва историческата истина: какви са били светът и страната по онова време, какво са мислили, правили и чувствали отделните хора, и как се случва промяната за всички тях.“

„Мочурища“ ни пренася в Англия през 1648 година. Страната е в хватката на кървава гражданска война между владетел, изменил на думата си, и разбунтувал се парламент. Времената са трудни за всички, но особено опасни за една жена, осмелила се да бъде различна. В тази книга на Грегъри главната героиня не е кралица или принцеса, а една на пръв поглед съвсем обикновена жена. Бедна, трудеща се от сутрин до мрак, живееща в нищета, бореща се да преживее всеки ден. Алинор обаче съвсем не е обикновена. Тя е наследница на род от знахарки, познава билките, умее да прави отвари и вижда неща, които са невидими за другите. Освен това е надарена с изключителна красота. Но тези качества се оказват опасни. Църквата приема познанията й за лечебните растения като магьосничество, а другите жени злобно завиждат на приказното й излъчване.

Алинор обаче носи такава сила, че е способна да се изправи срещу всичко. В нощта срещу Еньовден тя изпълнява мистичен ритуал – отива на гробището, защото вярва, че ако изчезналият й съпруг е починал, то ще види призрака му по пълнолуние. Вместо на призрак обаче се натъква на мъж от плът и кръв – свещеника Джеймс. Тази случайна среща поставя на изпитание и убежденията на все още омъжената Алинор, но и обетът за безбрачие на Джеймс. Страстта понякога е по-силна от пречките, но дали любовта може да устои на последствията?

Най-голямата трудност пред Алинор се оказва не бедността, не страхът, не невъзможната обич, а фактът, че е различна. Огромното й престъпление в очите на другите е страстта й да бере билки, да запарва отвари, да умее да лекува. Въпреки че всички използват познанията й, когато някой се ражда или някой умира, хората всъщност странят от нея. Страхът от непознатото се превръща в гняв. Благодарността към знахарката се изменя в подозрение. Възхитата пред тази необикновена жена се изражда в омраза.
В „Мочурища“ Филипа Грегъри отново противопоставя страсти и предразсъдъци, любов и омраза, желанието за свобода и изискванията на дълга. Авторката ни повежда по един трънлив път, по който откриваме силата на женската същност. Изкусителността, красотата, магията да дариш живот, способността да възпиташ и отгледаш деца, силата да устоиш на всички удари на живота, дарът да спасяваш и помагаш – цялата палитра от женски качества, които са в състояние да подчинят не просто един мъж, а целия свят.

Всъщност романите на Филипа Грегъри винаги представят силни и борбени жени, които успяват да променят не просто своя живот, а понякога дори хода на историята. Жени, заради които се нарушават обети, започват се войни, прекрачват се всякакви общоприети граници.

Затова харесвам толкова много тази писателка – защото тя не поставя кралете, смелите рицари или красивите мъже в центъра на историята. Напротив – в нейните романи те са второстепенните герои. Основната роля винаги е отредена на жените. Кралици, принцеси, но и бедни момичета, обикновени знахарки – често пренебрегвани, използвани и потискани в онези далечни времена (а за съжаление понякога и днес), но винаги намиращи начин да се преборят за своята свобода, за своите желания, за полагащото им се по право.