От д-р Вяра Димова, дерматолог

Кой не си мечтае за добре хидратирана, гладка и здрава кожа?  Много често кожата ни е далеч от перфектната и крие множество проблеми. Лесно е да виним за това генетиката, възрастта или пък климатичните особености. Всъщност, състоянието на кожата ни до голяма степен зависи от начина ни на живот, ежедневната грижа и козметиката, която използваме.

Променени функции при проблемната кожа

Една от основните функции на кожата е защитната. Част от нея е образуването на роговия слой, който непрекъснато се обновява във вътрешността и отпада на повърхността. Мастните жлези допълват бариерните функции като произвеждат себум, който през устието на космените фоликули достига до повърхността на кожата и създава защитен филм.

При хора склонни към акне, тези нормални функции се нарушават и в кожата се появяват комедони. Първоначално клетките в каналчето на космения фоликул започват да се размножават прекалено бързо и се вроговяват неправилно. Постепенно,  кератиновите наслагвания се смесват със себума и образуват рогова запушалка – комедон, която блокира изхода на порите. Това нарушава нормалното отделяне на себума, който се натрупва и разкъсва фоликула, предизвиквайки възпалителен процес.

Причини за появата на кожни проблеми

Учените смятат, че основната причина за тези отклонения е нарушеният липиден състав на себума.

• При изследване на липидите, съдържащи се в комедоните се установява, че количеството на линоловата киселина е едва 6%, сравнено с 45% в нормалния човешки епидермис.
• Намаленото ниво на линолова киселина при експериментални животни предизвиква свръхвроговяване на кератиноцитите и стимулира производството на медиатори на възпалението.
• Количеството на линолова киселина в себума при активно акне е намалено, но след лечение нивата ѝ се нормализират.

Допълнителна роля в тези процеси играят увеличената секреция на мастните жлези под въздействието на андрогенните хормони и развитието на бактериите Propionibacterium acnes.

Определени вещества в козметиката също имат комедогенно въздействие. Това означава, че при нанасянето им върху кожата порите се запушват и се образуват комедони. Комедогенността на козметичните съставки е една от най-обсъжданите теми в сферата на козметиката.

Комедогенна скала

За да класифицират веществата според вероятността да предизвикат появата на комедони при нанасяне върху кожата, учените са създали специална скала, в която всяко вещество получава оценка за степен на комедогенност:

• 0 – напълно некомедогенни
• 1 – леко комедогенни
• 2-3 – средно комедогенни
• 4-5 – силно комедогенни

Комедогенната скала на веществата е създадена през 1970 г., в резултат от изследванията на двама известни дерматолози – Клигман и Фултън. Те създават метод, при който прилагат различни вещества върху вътрешната част на ухото на експериментални зайци и след няколко седмици отчитат наличието на комедони. С времето броя на изследваните вещества се допълва от други проучвания и в момента тези таблици съдържат информация за комедогенността на стотици различни вещества.  

На пръв поглед, тази информация би ни облечила значително в избора на подходяща козметика. При елементарното съпоставяне на отделните съставки от козметиката с тези таблици лесно може да се определи индивидуалната им комедогенност. Напоследък, обаче научната общност обсъжда доколко скалите за комедогенност имат практическо приложение.

Недостатъци на методиката

Учените отбелязват някои недостатъци в метод за определяне на комедогенността.

1. Заешкото ухо, което е най-използвания модел за изследване на комедогенезата, има твърде повишена чувствителност. Този метод често дава фалшиво положителни  резултати, които не са съпоставими с реалния ефект върху човешката кожа. Смята се, че е достоверен само при определянето на абсолютно некомедогенните вещества.
2. Изследването на комедогенността върху човешки модели става с прилагането на субстанции върху кожата на гърба на доброволци. Веществата се прилагат под оклузия и много често се използват в по-големи концентрации от обичайните. Това също дава нереални резултати, защото такова приложение не съотвества на начина им на използване в нормалния живот.
3. Изследванията върху хора обикновено обхващат малък брой пациенти, (по-малко от 10), които обикновено са с разширени пори и склонност към развитие на акне. Експериментите обичайно не сравняват реакцията на различни типове кожа, въпреки, че едно и също вещество може да бъде комедогенно за едни хора, а за други – не.
4. Комедогенността зависи от начина на изолиране на веществото и концентрацията в която се използва. Например комедогенният индекс на изопропил изостеарат в концентриран вид е 4, при разреждане до 50% -2,3, а при концентрация от 5%, индексът достига стойност 1.
5. Едно клинично проучване показва, че използването на продукти съдържащи комедогенни вещества, но в малка концентрация, не води до появата на комедони. Има и случаи, в които, комбинирането на некомедогенни вещества може да създаде комедогенен продукт.

Разбира се, това не означава, че трябва да игнорираме цялата тази информация. Комедогенният индекс на веществата може да бъде изключително полезен в два случая:

За определяне на абсолютно некомедогенните вещества.Поради голямата чувствителност на моделите, веществата с комедогенен индекс 0-1 са напълно безопасни за употреба.

За определяне на най-комедогенните субстанции. За да избегнем потенциални проблеми, не трябва да използваме вещества с комедогенен рейтинг 4-5.

Комедогенност на маслата

Един от признаците на проблемната кожа е увеличената мастна секреция – себорея. Логично е да предположим, че допълнителното използване на масла ще задълбочи проблемите. В действителност, различните масла имат различен индекс на комедогенност. Има масла с нисък комедогенен индекс и благотворно въздействие върху проблемната кожа.

Тайната се крие в специфичния състав на всяко едно масло.

Структура и състав на растителните масла

Триглицериди
Триглицеридите са основният клас вещества в растителните масла. При екстракцията на маслата в тях остават предимно триглицериди и по-малко от 1% стероли и други вещества. Т.е характерните особености на маслата се дължат предимно на комбинацията от различни триглицериди.

Триглицеридите съдържат една молекула глицерол, която е свързана с три разнообразни мастни киселини. Дължината на молекулите на мастните киселини и количеството двойни връзки определят пространствената структура, температурата на топене и скоростта на окисление и деградация. Мастните киселини без двойни връзки се наричат наситени (напр. стеаринова), тези с една двойна връзка мононенаситени (напр. олеинова) и с повече двойни връзки-полиненаситени (напр. линолова). Просто правило е, че наличието на повече двойни връзки определя по-ниска температура на топене и по-силно изразено окисление, т.е. маслата са по-течни и се развалят по-бързо.

Свойства на мастните киселини
Мастните киселини са ключовите компоненти на маслата и имат доказано добър ефект върху кожата, тъй-като се доставят дирекно без да се метаболизират в черния дроб.
Най-често срещаните мастни киселини в маслата, използвани в козметиката са:
Линолова, омега-6, полиненаситена мастна киселина;
Олеинова, омега-9, мононенаситена мастна киселина;
Палмитинова, наситена мастна киселина;
Стеаринова, наситена мастна киселина.

В допълнение, в някои от маслата се съдържат малки количества изключително важни за кожата мастни киселини.

• Алфа-линоленовата е омега-3 есенциална мастна киселина, която не се синтезира от организма. Съдържа се в маслата от лен, коноп и орехи.

• Гама-линоленовата, омега-6 есенциална мастна киселина е много рядко срещана в маслата. Има я, например във вечерната иглика. В човешкото тяло тази киселина се произвежда от алфа линоловата.

Линоловата киселина е предшественик на омега-6 мастните киселини, а от алфа-линоленовата може да се получат останалите омега-3 мастни киселини.  Омега-3 и омега-6 мастните киселини са изключително важни за здравия вид и нормалните функции на кожата. Есенциалните мастни киселини, не могат да се синтезират в организма, а трябва да се набавят отвън. Важен източник е не само храната, но и локалното им прилагане върху кожата.

Мастните киселини-индикатор за комедогенност

Съдържанието на определени мастни киселини в растителните масла може да се използва като индикатор за предвиждане на комедогенния потенциал на дадено масло. Обикновено се взема под внимание съдържанието на линолова и олеинова киселина. Общо казано, маслата в които преобладава линоловата киселина стоят по-ниско в комедогенната листа, сравнено с тези с по-високо съдържание на олеинова киселина.

Масла с високо съдържание на линолова киселина

Проучванията показват, че хората с акне имат твърде ниско ниво на линолова киселина в себума. Добавянето на масла с повишено съдържание на линолова киселина подтиска комедогенезата и има благоприятен ефект върху кожата. Линоловата киселина балансира и нормализира бариерните функции на кожата, има успокояващ и анти-ейдж ефект.

Най-високо съдържание на линолова киселина може да намерим в маслата от вечерна иглика, гроздово семе, бодлива круша, шипка, семена от малина и слънчоглед. Маслата от пореч, чия, нар и сусам също са богати на линолова киселина и имат доста балансиран профил.

Линоловата киселина има малка трайност, затова е добре тези масла да се комбинират с етерични масла и антиоксиданти.

Масла с високо съдържание на олеинова киселина

Олеиновата киселина е омега-9 мастна киселина. Маслата с високо съдържание на олеинова киселина са подходящи за използване при суха и чувствителна кожа. Те подтискат възпалението и хидратират кожата.

Голямо съдържание на олеинова киселина има в маслата от бадем, авокадо, макадамия, маслина, какао, манго и карите. В маслата от арган, жожоба и таману също преобладава олеиновата киселина, но като цяло са с по-балансиран състав.

Козметичната индустрия често използва масла, богати на олеинова киселина, защото се окисляват по-бавно и имат по-голяма трайност.

Всяко масло съдържа различни комбинации от мастни киселини, затова е важно да открием този баланс, които ги прави подходящи за определен тип кожа.

Грижа за зрялата и старееща проблемна кожа

Грижата за проблемната кожа е предизвикателство във всички възрасти. В тийнейджърските години най-често се проявява като акне – с наличието на себорея, комедони и възпаление. При повечето случай акнето постепенно отшумява, но в последните години все по-често това е и проблем на зрялата възраст. Истинско изкуство е да се намери правилният подход при проблемна кожа с признаци на стареене.Пример за такава грижа е серумът PUGA.

PUGA серумът е формулиран като антиейдж грижа в случаите на повишена кожна чувствителност и склонност към акне, защото маслата в него са некомедогенни и добре балансирани.

Да разгледаме всяка една от неговите съставки по отношение на съдържание на мастни киселини и комедогенен индекс.

1. Масло от малинови семки
Линолова МК-52%
Олеинова МК-11%
Линоленова МК-22%
Комедогенен индекс 0-1
Други активни субстанции: Фитостероли, Витамин А, Витамин Е
Маслото от малинови семки се абсорбира добре и хидратира кожата. Богато е на антиоксиданти и забавя фотостареенето. Отличен ефект при проблемна кожа, поради високият процен линолова киселина и нисък комедогенен индекс.

2. Масло от семена на краставица
Линолова МК-60-88%
Олеинова МК-14-20%
Линоленова МК<1%
Комедогенен индекс -1
Други активни субстанции: Витамин С, Витамин В
Маслото от краставица е богато на фитостероли, токофероли, токотриеноли и витамини С и В. Хидратира, успокоява и възстановява еластичността на кожата. Стимулира регенерацията на нови клетки и заличава белезите от акне. Оптимален баланс на МК, който инхибира комедогенезата.

3. Масло от ядки на слива
Линолова МК-24%
Олеинова МК-67%
Комедогенен индекс -1-2
Други активни субстанции: Токофероли, Стероли, Бета-каротен
Маслото от ядки на слива е изключително хидратиращо, абсорбира се бързо и се толерира от всички типове кожа. Това масло притежава мощен подмладяващ ефект като стимулира производството на нов колаген, заглажда бръчките и има лифтинг ефект.

4. Масло от шипка
Линолова -41-50%
Олеинова -14%
Линоленова-26-37%
Палмитинова МК-5%
Стеаринова МК-3%
Комедогенен индекс -1
Други активни субстанции: Витамин С, Бета-каротен
Маслото от шипка има изразено противовъзпалително и антимикробно действие, изчиства и овлажнява склонната към акне кожа. Чудесно премахва хиперпигментациите и следите от слънчева увреда. Благодарение на антиоксидантите в него подобрява структурата и ревитализира кожата.

5. Масло от семена на мак
Линолова МК-58%
Олеинова МК-28%
Линоленова МК<1%
Комедогенен индекс -0-1
Други активни субстанции: Токофероли
Маслото от семена на мак балансира производството на себум. Намалява трансепидермалната загуба на вода и хидратира кожата. Има изразен лифтинг ефект. Подобрява проникването на другите масла.

6. Масло от бодлива круша
Линолова -60%
Олеинова -22%
Палмитинова МК-12%
Стеаринова МК-4%
Комедогенен индекс -1-2
Други активни субстанции: Витамин Е, Фитостероли, Полифеноли, Витамин К, Цинк.
Маслото от бодлива круша е най-богатото на витамин Е масло. Има мощно антиоксидантно действие, защитава колагеновите и еластиновите влакна от увреждане и така предпазва кожата от стареене и поява на бръчки. Фитостеролите подпомагат хидратацията и стимулират производството на колаген, заличават белезите от акне и подмладяват кожата. Полифенолите добавят антиоксидантно, антибактериално и противовъзпалително действие. Витамин К изсветлява и изравнява неравномерната пигментация. Това е перфектното масло за редуциране големината на порите и стягане на кожата. Цинкът намалява мастната секреция и успокоява кожата.

7. Масло от облепиха
Линолова -7%
Олеинова -29%
Палмитинова МК-31%
Палмитолеинова МК-30%
Комедогенен индекс -1
Други активни субстанции: Витамин С, Витамин Е, Бета-каротен, Флавоноиди.
Маслото от облепиха има уникален мастнокиселинен профил и бързо прониква в дълбоките слоеве на кожата. Има изключителен ефект при акне, защото намалява мастната секреция и редуцира възпалението, заличава белезите и заглажда кожата. Ефектът му е нежен, без да изсушава кожата. Има добро хидратиращо действие. Това масло е изключително богато на витамин С и това допринася за неговия изразен антиейдж ефект. Увеличава производството на колаген, подобрява структурата на кожата и я изсветлява.

8. Масло от арган
Линолова -37%
Олеинова -42%
Палмитинова МК-12%
Стеаринова МК-6%
Линоленова<0.5
Комедогенен индекс -0
Други активни субстанции: Гама-токоферол, Сквален, Полифеноли, Каротен.
Маслото от арган съдържа множество активни вещества. Токоферолите са ефективен антиоксидант, предпазват фибробластите от увреждане, задържат водата в кожата и имат регенеративен потенциал. Арганът съдържа мед, който е антиоксидант и стимулира производството на еластин. Скваленът предпазва колагена и еластина от разграждане, и освен това е добър емолиент. Полифенолите възстановяват увредената кожа, имат противовъзпалително и антисептично действие. Стеролите хидратират и оптимизират бариерните функции, предотвратяват бръчките и подобряват еластичността.

Използвана литература:
1. Fulton, JE. Comedogenicity and Irritancy of Commonly Used Ingredients in Skin Care Products. J Soc Cosmet Chem. 1989; 40:321-333 Comedogenic Effects of Cosmetic Raw Materials. BeautyMag Online website. Available at http://www.beautymagonline.com/pages/comedogenic_effects_of_cosmetic_.htm
2. ZD Draelos and JC DiNardo, A re-evaluation of the comedogenicity concept, J Am Acad Dermatol 2006, 54, 507-512.
http://www.beauty-review.nl/wp-content/uploads/2014/11/A-re-evaluation-of-the-comedogenicity-concept.pdf
3. Understanding the Comedogenic Scale for Oils and Butters
https://www.herbaldynamicsbeauty.com/blogs/herbal-dynamics-beauty/understanding-the-comedogenic-scale-for-oils-and-butters
4. Benjamin Schwartz, Senior Personal Care Applications Specialist – AAK ,How much do you really know about Fats and Oils? Society of Cosmetic Chemists, Available at :
https://www.scconline.org/fats-and-oils/
5. Sarkic, A.; Stappen, I. Essential Oils and Their Single Compounds in Cosmetics—A Critical Review. Cosmetics 2018, 5, 11
https://www.mdpi.com/2079-9284/5/1/11/htm
6. Essential Fatty Acids and Skin Health, Linus Pauling Institute | Oregon State University https://lpi.oregonstate.edu/mic/health-disease/skin-health/essential-fatty-acids#lipid-metabolism
7. The incredible benefiys of sea bucktorn for your skin https://www.centerchem.com/Products/DownloadFile.aspx?FileID=7106
8. Holistic Health herbalist, The Complete List of Comedogenic Oils

The Complete List of Comedogenic Oils

9. Society of cosmetic chemists , How much do you really know about Fats and Oils? https://www.scconline.org/fats-and-oils/
10. Lab muffin, How to use comedogenity ratings

How to Use Comedogenicity Ratings

11. Z. Charrouf and D. Guillaume, Review Article, Argan oil: Occurrence, composition and impact on human health, Eur. J. Lipid Sci. Technol. 2008,110,632–636https://onlinelibrary.wiley.com/doi/pdf/10.1002/ejlt.200700220

Запиши се за нашия нюзлетър и ще получаваш първа специални предложения и полезна информация, които няма да видиш във Фейсбук или магазина.