„Аз съм българка“- проектът на годината

Категорично това е един от най-важните издателски проекти тази година. И значението му няма да избледнее през много от следващите. „Аз съм българка“ събира четиресет истории на смели, умни и достойни българки от историята, описани от Петя Александрова и илюстрирани от четиресет знакови български художнички.

В книгата са представени както известни имена, така и почти забравените от историята, заслужаващи обаче да бъдат помнени. Така редом до Райна Княгиня, Ванга, Елисавета Багряна, Леда Милева, Мара Белчева ще видим и храброто дете Васка Зойчева, Маринка Асенова със седем сина революционери, сред които и Хаджи Димитър, Василка Константинова – едно обикновено българско момиче, което се осмелява да направи немислимото – да упорства да се омъжи за този, когато сама е избрала.

„Аз съм българка“ съвсем не е просто исторически албум. Напротив, това е манифест на женските права, на женската сила. Защото на много дами днес (а особено на съвсем младите момичета) им е изключително трудно да си представят свят, в който нямат право да гласуват, да учат, да четат, да изразяват мнение, да работят, да си изберат мъж. Важно е да помним колко дълга борба са водили жените за правата си. Борба, която, за съжаление, дори днес не е напълно спечелена.

Авторката Петя Александрова обяснява защо в книгата са събрани истории само на жени: „Защото все още за света, в който живеем, полът не е без значение. И защото нещата не са били така лесни, когато си жена и имаш смели идеи и хвъркати мечти. А само с тях светът може да бъде променен. И да служим за пример на бъдещите поколения.”

Затова е важно да се помнят жените, отдали енергия, сила, време, дори доброто си име, за да се борят за тези права. Някои от тях – като Димитрана Иванова например – заради идеите си не само са били обявявани за „неморални“, но и са били хвърляни в затвора. А именно благодарение на годините наред усилия на тази активистка, през 1937 г. жените в България получават право да гласуват.

Други пък са били порицавани за таланта си, като Леа Иванова, хвърлена в трудово-възпитателен лагер в Кожарово, защото дръзнала да пее определяния като „неморален“ джаз. В изданието е отдадена чест и на първите българки лекари и учени – трудно приемани в професионалните среди, спъвани по пътя си на развитие, забавяни и потискани. Те обаче не се отказват и проправят пътека за всички след тях. Сред тях са Анастасия Головина – първият професионален психиатър в България, както и Елисавета Карамихайлова – една от първите българки, осмелили се да се занимават с физика, която след години истинска борба успява да стане дори ръководител на Секцията по радиоактивност при Физическия институт към БАН.

Зарадвах се сред страниците да намеря свои любимки като писателката Яна Язова и артиската Роза Попова. Почти се разплаках на историята на Анна Пипева, с която имам много, много далечна роднинска връзка. Младо момиче, мечтаещо да учи в Париж, което се отказва от мечтите си, когато баща ѝ умира
ненадейно. Тя обаче не унива, а си изгражда нови мечти – става първата жена търговка в София. С много труд, много усилия и много сили успява да устои на критикари, измамници и завистници. В „Аз съм българка“ се срещат и акушерки, оперни прими, революционерки, учителки, диригентки, модистки, благодетелки, пътешественички, дори първата „Мис България“.

Най-хубавото е, че историите не са като уроци от учебник или откъси от енциклопедия, а са разказани като приказки. Това ги прави подходящи, както за деца, така и за големи.

Авторката Петя Александрова споделя: „Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или
неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки… На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему.”

Но не бива да се заблуждаваме, че това е книга, предназначена да се чете само от жени. Напротив, тя е
преклонение пред женската сила, безкрайна енергия и обаяние. Нима мъжете не са най-големите им ценители?

Петя Александрова добавя: „Всяка една от тези жени, от седемгодишната Васка до баба Ванга, от царица Елеонора до неграмотната Венета Ботева, по различен начин ни казва едно и също нещо с делата си: слушайте сърцето си и бъдете себе си, каквото и да ви струва това. Защото само така ще промените света
към добро и самите вие ще бъдете добър пример за собствените си деца.“

Когато се прави такъв мащабен проект е от изключително значение кой ще го осъществи. Защото и най-добрата идея може да бъде провалена, ако към нея не се подходи отговорно. За щастие в „Аз съм българка“ участват професионалисти, които са дали сърцето си за книгата и тя не е просто добра, а изпипана във всеки един детайл.

Авторката Петя Александрова е толкова важно име в българската литература, че сама би могла да бъде част от книгата. Автор на над двайсет и пет книги за деца и поне десетина за възрастни. Носител на някои от най-престижните награди за детска литература и поезия в България. Била е и редактор на списание
„Родна реч“ и е насърчила по пътя на словото не един млад писател. Журналист и автор в множество издания, автор на поредици за културния живот в България през XIX и XX век. Капка Кънева е човекът, който стои зад графичната концепция, дизайна и биографичните бележки на художничките – точно четиресет на брой. Защото всяка история е илюстрирана от различна българска художничка, което прави проекта още по-ценен. А част от приходите от продажбата се даряват на фондация „Детски книги“.