За мнозина Шанел може би е скъпа чанта, уникален парфюм или мечтано червило. И това е разбираемо, защото става дума за институция в модната и в козметичната индустрия.

Но Шанел преди всичко е била Габриел – една дребничка жена, която обаче е толкова голяма като талант и упоритост, че променя веднъж завинаги модата. Вярвам, че марката е невероятно успешна и днес – 48 години след смъртта на Габриел именно защото тази жена е горяла с такъв плам, че той няма как да бъде изгасен. Шанел не е просто модистка, а революционер и борец за правата на жените. Тя допринася за „израстването на ново поколение от самоуверени, еманципирани жени, принадлежащи към всички слоеве на обществото“.

Именно на невероятната Габриел е посветен романът Мадмоазел Коко и ароматът на любовта; от Мишел Марли. Всъщност и Марли не е коя да е – това е псевдоним на известната немска писателка Микаела Яри – дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на XX век. Тя е прекарала голяма част от живота си в Париж и благодарение на майка си получава достъп до света на висшата мода.

Марли винаги е била обсебена от ароматите и преди да напише тази книга, обикаля манастирски парфюмерийни работилници в Италия и исторически фабрики за парфюми във Франция. Тя посвещава години, за да проучи живота на Габриел в детайли. Това е и най-ценното в романа – че се движи съвсем близо до реално случилите се събития. Така читателят открива истинската история на една от най-великите жени на XX век, но не под формата на скучна биография, а на вълнуващ разказ. Великолепно е, че можем да се потопим в създаването на един от най-емблематичните аромати на нашето време; да надникнем в безкрайния труд, необходим за създаването на съвършения козметичен продукт и да осъзнаем колко много това е струвало на Коко – и като талант, и като време, но и като усилия да се пребори с недоверието и критиката. Защото е изключително трудно да си пионер. Но Габриел „винаги прави, каквото счита за нужно в съответния момент, и накрая то обикновено се оказва правилно“ – както твърди приятелката ѝ Мися Серт. В романа са разкрити много факти от личния живот на жената зад институцията Шанел. Описана е безкрайната ѝ любов към Бой Кейпъл и опустошителната ѝ скръб, след като той загива в катастрофа. Засегната е връзката ѝ с руския княз в изгнание Дмитрий Романов, флиртът ѝ с великия композитор Игор Стравински, приятелството ѝ с гения Пикасо.

Както и необикновените ѝ отношения с Франсоа Коти и Ернест Бо – едни от най-емблематичните парфюмеристи на XX век. Авторката ни разкрива и мистиката зад числото пет, от което е обсебена Шанел и което „е число на любовта – неделима комбинация от мъжкото три и женското две“.

Романът е невероятно вдъхновяващ, но и учудващ. Много изненадващ е например фактът, че Коко се колебае дали изобщо да създаде аромата. Прави го единствено защото е обещала на любимия си Бой, преди той да загине. Освен това първоначално планира да го произведе в едва стотина бройки. Изключително интригуващо е днес, милиони флакони по-късно, да откриваме историята на създаването на емблематичния Chanel №5 – на вдъхновението, което Габриел открива в стара есенция, използвана от руските княгини; на готовността ѝ да изучи всичко за ароматите и как се създават; на хрумката за необикновения флакон, както и за оригиналния монограм. И най-вече на желанието ѝ да участва наравно с парфюмеристите в работата. Шанел е категорична: „Държа да отбележа, че желая още от самото начало да участвам в процеса на създаването на парфюма. Естествено, ще оставя занаятчийската работа на специалистите. Настоявам обаче да следя всяка стъпка от производството и да знам съвсем точно каква е формулата на парфюма и как ще го произведете. За мен това е много важно! Сърцето ми го иска!“

А когато човек влага сърцето си, успехът не закъснява. Но се оказва, че славата не върви винаги с одобрението. „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“ разкрива, че въпреки че е била най-търсената модистка в Париж, Габриел не е била желана от всички в аристократичните кръгове. Някои дори са си поръчвали по няколко тоалета за парти, на което обаче след това демонстративно не са канили Шанел. Преди всичко заради обикновения ѝ произход – тя е дъщеря на амбулантен търговец и перачка, отраснала в глад и лишения с две сестри и трима братя, а когато е на дванайсет и майка ѝ почива, бащата на Габриел я оставя в сиропиталище.

Оттам тя трябва с безкраен труд и амбиция да извърви пътя до това един ден да бъде обявена да една от стоте най-влиятелни личности на XX век. Не я приемат лесно във висшите кръгове и заради славата ѝ на разкрепостена жена – което за тогавашните стандарти е просто сама да избира партньорите си и да не държи да се омъжва на всяка цена. А Габриел винаги се е стремила да е самостоятелна и уважавана, и най-вече – да не е зависима от парите на някой богат мъж. Всъщност често тя е издържала любимите си. Освен това е насърчавала дамите да бъдат смели, твърдяла е, че „модерната жена трябва да признава сексуалността си. Модерността е израз на моята мода, затова трябва да личи и в парфюма ми.“

Всъщност Коко създава революция именно с това, че с модната си линия превръща жените от натруфени кокони в елегантни дами, които сами се справят в живота.