Срещнах се с книга на Радостина А. Ангелова едва тази година, въпреки че последните няколко бях свидетел колко много литературни награди получи авторката, както за поезията, така и за прозата си. Първият й роман, към който посегнах – „Афиши в огледалото“ – толкова силно ме впечатли, че не можех дълго да изляза от магията му. Затова реших да посветя следващия месец четене единствено на книги от тази писателка. Така се потопих във „Виенски апартамент“ и „Бал в Мулен Руж“.

„Бал в Мулен Руж“ – самото заглавие е толкова завладяващо – носи привкус на романтика, страст, мистерия, френски финес. И романът наистина притежава всички тези качества. Но и съвсем не е просто
романтичен. Макар че любовта неизменно играе своята силна роля, това е преди всичко роман за две силни жени, живели в различни епохи.

Ева, родена във Франция, но с български родители и възпитана в обич към родината. Родина, която за нея е някаква странна амбивалентност между страната, където живее, и страната, чиято жилка усеща в кръвта си. 22-годишната студентка по история на изкуството в Сорбоната се рови в миналото не просто за да напише дипломна работа за Огюст Роден, но и за да намери истината за себе си. А истината понякога ни води по болезнени пътища. Ева ще трябва да си отговори на множество въпроси, да преодолее собствените задръжки, да изпита чувствата си, за да открие не просто коя е нейната родина, а най-важното – каква жена самата тя иска да бъде, каква дъщеря и внучка, каква любима. А търсенето на себе си ще я отведе много далеч – от Париж до Чепеларе, от малко студената прегръдка на френския й професор, през устните на Адам до горещите обятия на близкия й от детинство Емил. По пътя тя попада на малък черен бележник – дневник на друга българка, пребивавала в Париж в далечната 1905 г.

Така се срещаме с втората героиня на романа. Опознаваме я предимно чрез този тайнствен бележник – разпокъсан, с кратки мисли, понякога писани набързо, но и с вдъхновени впечатления от приказния
Париж, с грижовни думи за нейния любим, дошъл да се лекува в този град, както и с разсъждения за силата на любовта и дали тя би могла да изцерява. Тази втора героиня се оказва една незабравима българка, а
нейните чувства, нахвърляни в черния бележник, свидетелство за една от големите любови, белязали българската литература. Коя е тя и кой е мистериозният мъж, когото придружава, обаче се разбира едва в края на романа.

Едно от най-ценните качества на Радостина А. Ангелова е, че тя не е просто писател, а страстен читател, който прави сериозни проучвания за романите си и изнамира реални факти от миналото, които да обвие в
магията на фикцията. Така че действията, мислите и дори стила на писане на втората героиня са премислени, съобразени с истинската жена зад този образ и изпипани до съвършенство. А когато разберете коя е, ще ви се иска да се върнете по страниците и да прочетете думите й отново, за да усетите дъха й на влюбена жена.

Действието не само прескача във времето, но и в пространството. От Париж ни води в Чепеларе, където Ева се завръща не просто към спомените от детството, но и към корените си, към усещането за поредното парченце пъзел от понятието „дом“.

Най-ценното за мен в този роман е именно разкриването на неясното понятие „дом“ за българските деца, родени и израснали в чужбина, но възпитани като българи. Стотици хора живеят в тази амбивалентност днес и Радостина А. Ангелова е успяла много точно да я предаде – твоят дом, твоята родина да не е просто едно място, една страна, а да е мозайка от места, спомени, различни култури, традиции, възпитание. Усещането, че не си на мястото си често спохожда тези, които дълго са живели извън България или тези, които хем не са родени в нея, хем са отраснали в семейства, ревностно пазещи своята идентичност. Интересното е, че в повечето случаи тези деца или вече зрели хора не се чувстват у дома нито в България, нито в страната, където живеят. Тяхното съществуване е вечно търсене на дома, на родината, на идентичността.

Затова за мен „Бал в Мулен Руж“ е книга за търсенето на любов, но преди всичко за търсенето на себе си, а това е дълъг път, който никога не е лесен за извървяване. А любовта… тя е неизменният фон на събитията – понякога объркваща, понякога взимаща повече, понякога събуждаща още и още въпроси.

Черешката на целия този коктейл от емоции и съдби, който писателката забърква, несъмнено е картината „Бал в Мулен Руж“, която изиграва ключова роля в романа. Това е подправката, която за мен превръща книгата в изкусително четиво. Платното е истинско и е на великия Анри дьо Тулуз-Лотрек – то наистина дълго време се е намирало в самия „Мулен Руж“, а днес е изложено във Филаделфийския музей на изкуството. Обожавам този похват на Радостина А. Ангелова, който тя успешно използва и в други свои романи – да създаде една уж измислена история и да я уплътни с реални личности, реални събития, реални артефакти. Така умело хваща читателя в един магьоснически капан, че той се пита къде свършва реалността и къде започва фикцията; дали изобщо става дума за роман или за действителни събития. А „Бал в Мулен Руж“ е толкова вълнуваща, че няма как да не ни се иска да е истинска история.

Бела Чолакова