Прекрасни, какво е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете думата СТРЕС?

Раждане
Загуба на близък човек
Женитба
Развод
Смяна на работата с много по-хубава и добре платена
Грижа за болен или възрастен роднина
Нанасяне в ново жилище
Много ежедневни ангажименти
…

Вероятно започвате да чувствате безпокойство и сърцето ви забива силно 🙂

Сигурна съм, че точно след 5 минути, когато започнеш да четеш статията отново, ще се чувстваш по съвсем различен начин 🙂 Така че, давай смело напред 🙂

Психологът Кели Макгонигъл споделя, че това, което е научила през последните 10 години за стреса, не е точно това, което най-новите изследвания разкриват днес.

Всички знаем каква е славата на стреса – той е наш враг! Разболява ни, повишава риска от сърдечно съдови заболявания, вероятно може да изброим още безброй все негативи.

Едно изследване ще ни накара да се замислим сериозно. Това изследване включва 30 000 човека в зряла възраст в САЩ и следи тяхното състояние в продължение на 8 години.

Изследването започва с въпроса “На колко стрес сте били подложени през последната година?”. Следващият въпрос е “Вярвате ли, че стресът вреди на вашето здраве?”.

След това, учените са използвали публични данни и са проучили кои от изследваните хора са починали.

И лошите новини започват: 43% от хората, които са били подложени на сериозен стрес през последната година, са с повишен риск от смърт. НО, това е истина само за хората, които ВЯРВАТ, че стресът вреди на здравето на човек!

Хората, които са били подложени на ОГРОМЕН стрес, но НЕ вярват, че ТОЙ им вреди, не са били застрашени от повишена смъртност (свързана със стреса). ВСЪЩНОСТ, точно тези хора са имали най-нисък риск от смърт, по-нисък дори от хората, които не са били подложени на почти никакъв стрес.

Учените установяват, че за 8 години 182 000 американци умират преждевременно не, защото са били подложени на стрес, а защото са ВЯРВАЛИ, че стресът е вреден.

Ако това е вярно, болестта наречена “Вярвам, че стресът е вреден” убива повече хора в Америка на година, отколкото рак на кожата или СПИН.

Време е за добрите новини! 🙂

Науката казва, че когато промениш начина, по който мислиш за стреса, ще промениш и начина, по който твоето тяло реагира на стреса 🙂 Не е ли това страхотно?

Обикновено, когато човек е подложен на стрес, сърцето му започва да бие силно, дишането се учестява, дори може да избие пот по челото… Човек започва да изпитва безпокойство. Представете си, че тялото ни прави всичко това, за да се подготвим за предизвикателството, което ни очаква 🙂 Точно това са казали и на участниците в изследване, което е проведено в университета Харвард. Това е експеримент, в който участниците е трябвало да говорят пред учени за собствените си слабости, и всички погледи са били вперени в тях. Навсякъде има прожектори и камери. Все едно изнасяте лекция пред 1000 човека.

Преди да бъдат подложени на Социален стрес тест, те са били посъветвани да преосмислят как ще реагират на стреса.

Силно биещото сърце ни подготвя за действие. Ако дишаме учестено, това не е проблем! Доставяме повече кислород до нашия мозък.

Участниците, които се научават да приемат реакцията към стреса като нещо полезно за тяхното представяне в дадената ситуация, са по-малко стресирани, по-спокойни, по-уверени, но най-впечатляващото е, че дори физически те променят реакцията си към стреса.

При типичен пример, на човек подложен на стрес пулсът се повишава, и кръвоносните съдове се стесняват доста. Това е причината хроничният стрес да се свързва със сърдечно съдовите заболявания. Не е никак здравословно човек да е със стеснени кръвоносни съдове през цялото време. Но, в изследването, хората, които решават да приемат тяхната реакция към стреса като нещо полезно, успяват да задържат кръвоносните си съдове в нормалното им състояние, те не се стесняват. Сърцето им също бие силно, но е доста по-здравословно кръвоносните ни съдове да не са стеснени.

По същия начин тялото ни реагира и в радостни моменти – силно биещо сърце, учестен пулс, нормално състояние на кръвоносните съдове 🙂 И в моменти на смелост.

Точно тази физическа разлика – нормални кръвоносни съдове и стеснени кръвоносни съдове, може да ни помогне да се предпазим от инфаркт на 50 години и да ни помогне да живеем добре, когато сме на 90 и няколко години 🙂

Точно това разкриват най-новите изследвания за стреса. Това, което има значение е КАК НИЕ ВЪЗПРИЕМАМЕ СТРЕСА!

Важното е не да се отървем от стреса (това вероятно е и невъзможно 😉 ), а да се научим да се справяме по-добре с него 🙂

Следващият път, когато сърцето ти бие лудо, защото си подложена на стрес, спомни си тази статия и помисли: “Това е моето тяло и то ми помага да се изправя пред това предизвикателство!”. Когато ние виждаме стреса по този начин, нашето тяло вярва, че можем да се справим 🙂

Последното нещо, което сме очаквали от стреса е, че той ни СОЦИАЛИЗИРА!

Какво всъщност означава това 🙂 Има един хормон – окситоцин (вероятно всички дами, които са раждали, са чували за него). Прякорът му е хормон на гушкането, защото се секретира, когато гушкаме някой. Но, това не е единственият път, когато се секретира той. Окситоцинът е невро-хормон. Той събужда нашите социални инстинкти. Кара ни да правим неща, които засилват нашите близки социални контакти. Окситоцинът ни кара да изпитваме желание да бъдем във физически контакт с нашите близки и роднини. Той провокира нашата съпричастност, дори ни кара да имаме желание да помагаме и да подкрепяме хората, за които ни е грижа.

Изненадващото е, че окситоцинът е хормон на стреса. Хипофизата синтезира този хормон, за да се справим със стреса. Също както адреналинът кара сърцето ни да бие силно.

Когато оксиоцинът се синтезира като част от нашият отговор на стреса, ни кара да търсим подкрепа. Нашето тяло ни побутва да споделим с някой как се чувстваме вместо да го таим в себе си. Нашият стрес отговор иска да е сигурен, че ние знаем, когато човек в живота ни има нужда от нас. За да можем да се подкрепяме взаимно.

Когато имаме трудности в живота, нашият стрес отговор иска да знае, че сме обградени от хора, които ги е грижа за нас.

След всичко, което сега знаем за окситоцина, нека извлечем поуки, така че да ни помага 🙂

Окситоцинът не влияе само на нашия мозък, той също влияе на тялото ни. Една от основните му цели е да пази кръвоносните ни съдове от стреса. Той е натурален и противовъзпалителен, помага на кръвоносните ни съдове да останат в норамално състояние по време на стрес, предпазва ги. Също така, влияе и на сърцето. Окситоцинът помага на клетките на сърцето да регенерират. Този стрес хормон помага на сърцето ни да бъде здраво. И всички тези физически ползи на окситоцинът се засилват, когато имаме социален контакт и подкрепа.

Когато в стресов момент, се свързваме с други хора, без значение дали искаме помощ или желаем да помогнем, секретираме повече окситоцин. Нашият стрес отговор става здравословен и се възстановяваме по-бързо от стресови ситуации.

Последното изследване, на което обръщаме в тази статия е направено в САЩ и са вклюени 1000 човека на възраст между 34-63 години. И разбира се, изследването започва с въпроса “На какво количество стрес сте били подложени през изминалата година?”. Още един въпрос е бил зададен на участниците “Колко време сте прекарали, за да помагате на други хора, близки, съседи, хора от вашето обкръжение?”. Изследователите са използвали публични регистри през следващите 5 години, за да проверят колко хора от проучването са починали.

Отново д-р Макгонигъл съобщава първо лошите новини: всяко голямо предизвикателство, като финансова нестабилност, семейни проблеми, повишава риска от смърт с 30%. НО, това не е истина за всички участници. При участниците, които отделят време, за да се грижат за други хора не се повишава изобщо риска от смърт. Грижовността създава противопоставяне на стреса! Още едно доказателство, че вредата от стреса, не е неизбежна! Има начин да се противодейства 🙂 Как мислим и как действаме може да промени нашият сблъсък със стреса. Когато избираме да виждаме нашия стрес отговор като полезен, ние създаваме биология на смелостта. И когато, подложени на стрес, изберем да се сближим с други хора, ние се противопоставяме на стреса.

Тази статия е написана по видео на д-р Кели Макгонигъл. Надявам се, че ти е полезна и вече ще си по-спокойна и уверена, когато дойде ново предизвикателство 🙂